сн. ,,Фокус”
Куп открития със световно значение откриха археолозите в комплекса „Сборяново" край Свещари. А все още дори не са разкопани всички от 12-те изкуствено насипани могили. Какво още можем да очакваме от тази съкровищница за тракийски артефакти?
Приблизително около комплекса край Свещари преди около 2,500 години се е намирала столицата на царството на гетите. Там според погребалните практики на древното племе са се полагали тлените останки на владетели и големци. За целта са насипани 12 изкуствени могили гробници, подредени като звездите от съзвездието Орион. Според древногръцкия мит за Орфей след смъртта му той е разчленен на парчета и всяка част от тялото му е хвърлена към различно място. Единствено лирата му, изпълнена с божествения глас, е запратена към небето, където е уловена от Зевс Гръмовержеца и хвърлена в косма. От парчетата на Орфеевата лира е създадено и съзвездието Орион.
Подредбата на могилните некрополи в Сборяново всъщност точно наподобява очертанията на три от най-важните египетски пирамиди, също следващи схемата на съзвездието Орион. Това са Хеопсовата, пирамидата на Менкаура и тази на Хефрен.
Досега са проучени две от високите могили в Сборяново, но тепърва археолозите очакват нови разкрития.
Тайните започват да се разнищват още през 80-те години на миналия век, когато в т.нар. Гинина могила е открита гробницата на тракийския цар Дромидех. Монолитният каменен саркофаг, в която е положен той, по величие и изкусност на изработката си съперничи дори с най-ефектните образци от вътрешността на египетските пирамиди, смятат археолозите. Гинина могила стана причина мястото да се прочуе по света, а целият комплекс „Сборяново" да стане територия, защитена от ЮНЕСКО.
През миналата есен при разкопките на Омуртаговата могила проф. Диана Гергова и екипът й откриха ковчеже със златни накити, които според тях са принадлежали на тракийския цар Котела. В сандъчето имаше 1,5-килограмово съкровище - 4 златни гривни със змийски глави, диадема, апликации с фигурка на конче към конска сбруя, близо 100 златни копчета и над 44 мъниста с изобразени женски образи, уникален начелник с конска глава, чиято основа е изработена като глава на лъв.
Най-пресните артефакти пък идват от тази седмица от съседната на Омуртаговата могила, наречена от археолозите 28А. Само преди дни там отново екипът на проф. Диана Гергова откри двуколесна каляска с два коня, която няма аналог по българските земи. Разкопките на 28А продължават и хората не се наемат дори да гадаят какви чудеса може да излязат от недрата на историята.
Според разказите на археолозите обаче видно е, че иманяри са ровили там, при това с багери. Експертите са намерили в земята дори пластмасова бутилка, чиято маркировка сочи 2001 г. - т.е. време, когато комплексът вече е бил под опеката на ЮНЕСКО и се предполага, че е бил под строг контрол. Това означава, че никой не може да знае дали съкровища от ранга на Свещарското вече не са в ръцете на частни колекционери, продадени за милиони зад граница.
Даусдава, днес наричан резерват „Сборяново", е основният извор за информация за гетите. А гетите са наричани от Херодот най-мъжествени и най-справедливи сред траките. За 3-те десетилетия разкопки там са намерени освен могилните некрополи, също и ритуални огнища, струпвания на глинени предмети, жертвени олтари и дарове от последните векове преди новата ера.
Съвършената гробищна архитектура на гетите пък показва специфичния начин на мислене и подчертаното значение на смъртта и безсмъртието в задгробния живот за тракийското племе. Разположението на могилите в синхрон със съзвездието Орион, яйцевидната форма на гробниците и разчленяването на тялото на покойника за осигуряването на отделянето на душата от телесните окови - само няколко примера, които историците привеждат в подкрепа на тази теза.
Освен център на духовния и политически живот на гетите обаче Сборяново събира и още две религии в себе си - след настъпването на християнството по тези земи там е изграден православен храм, където се съхранява артефакт, сочен за фрагмент от Светия кръст. В комплекса се намира и мюсюлманското светилище Демир баба теке - алервийско тюрбе, където се предполага, че през XVI век е погребан алевийският светец Демир баба.
Преплитането на алевийски, християнски и езически традиции и в наши дни се отразява на изпълнявани в района ритуали, пише местният историк Тихомир Кулев. И до днес край Демир баба теке се извършват ритуално измиване, лягане върху голите скали за изцеряване, връзване на парцалчета от дрехи по дърветата за придобиване на магична сила - всичко това, събрано с жертвен курбан на мястото, е честа практика на хората в региона дори и през XXI век.
