Генадий Михайлов
Ако четете този текст, със сигурност имате не просто начално, но и средно, и висше образование и проблемът с децата, които никога не са стъпвали в училище, може би ви изглежда далечен. Всъщност това засяга всички ни, и то доста директно - губят се пари, пропускат се ползи за икономиката и се увеличава престъпността. Тази година темата влезе във фокуса на властта и заради националистите, които имат зъб на ромските деца, но усилията да се реши проблемът могат да се изплатят с много конкретни ползи. Около 206 000 са децата в България между 5 и 18 години, които не посещават училище, според данни на Министерството на образованието и науката (МОН). Събрани на едно място, тези деца биха могли да оформят петия по големина град в България - едно истинско патиланско царство на безгрижие, изоставащо съвсем малко зад Бургас по население. Безгрижието обаче е неуместно - това е проблем, който залага сериозни социално-икономически проблеми в национален мащаб вън от личната драма на всяко отпаднало дете.
Тази година МОН обяви кампания за връщането на децата в училище. Беше създадено национално координационно звено, което трябва да обедини всички възможни институции, които имат досег до децата от тези рискови групи - образователни експерти, социални работници, МВР, общините и др. Опитът на МОН е похвален, но макар и приветстван от експертите в образованието, предстои да се сблъска с мудната и разконцентрирана държавна администрация. Различните агенции ползват различни бази данни, които тепърва ще трябва да се обединяват, а няколко служби за първи път ще се координират да решават заедно общ проблем.
Цената на отпадането от училище е изключително висока - според икономиста Лъчезар Богданов от „Индъстри уоч" по последни данни хората между 25 и 64 години с основно и по-ниско образование са над 700 хиляди, като половината са неактивни - тоест въобще не търсят работа, а 80 хил. са безработни. Само за последните 10 години заради ранно отпадане от училище (преди завършване на средно образование) на пазара на труда са навлезли близо 150 хил. лица с основно и по-ниско образование. Шансовете им да си намерят работа са изключително ниски - при 68% коефициент на заетост за хората със средно образование за тези с основно той е 33%, а при начално и по-ниско - едва 18-19%. Хипотетично, ако нямаше отпаднали преди завършване на средното образование и при сегашното ниво на икономическа активност и потребности на работодателите, това би означавало 155 хиляди повече заети лица в икономиката. Ако няма отпаднали, всяка година икономиката ще може да расте с около 0.2% само заради увеличението на работната сила с поне минимална грамотност.
Основната причина за отпадане от училище във всички проучвания по темата е „социално-икономическа", или бедност и безработица. Заместник-министърът на образованието Деница Сачева разкрива сложната картина на този проблем: "Значителна част от тези деца са от ромския етнос, но има от турски етнически произход, деца на мигранти, които живеят с бабата и дядото и са на голяма възраст - говорим за 13-15-годишни", казва тя. „Родителите, понякога от чувство за вина, изпращат доста пари и можете да си представите, особено в по-малките градове, без родителски контрол какво става. Има и деца с увреждания, които са отпаднали поради липсата на възможности и ресурсни учители, особено в малките населени места. За момичетата от турския етнос има сериозен проблем след 7 клас, техните родители отказват те да пътуват в друго населено място. Този проблем се среща и в ромската общност, където момичетата са спирани от училище, за да не бъдат откраднати", разказва Сачева.
Това, че бедността и културата на отделни етнически общности са в основата на проблема, потвърждават и от Центъра за приобщаващо образование, но те добавят и изводите си от проучване, излязло едва преди няколко дни. То констатира изключително слаба обвързаност на шестокласниците с учебния материал в образователната система - близо 46% от децата смятат, че важните предмети (като математика, история, география, английски) са напълно безинтересни. Близо 30% от шестокласниците са в риск да загубят мотивация за учене и дори да отпаднат от училище, а 18% сами признават, че имат проблеми с българския. Данните следват и сходно проучване от 2007 г. на УНИЦЕФ, което поставя също слабостите в образователната система наред със социо-икономическите и етно-културните, като един от основните фактори, водещи до ранно отпадане от училище.
Новата кампания е разчетена като постоянна дейност, но първо ще се очертае картината на проблема с обединените усилия на 1103 екипа, в които ще работят над 11 603 представители на почти всички държавни институции - МОН, социалното министерство, МВР (Детска педагогическа стая и Охранителна полиция). Към екипите, които ходят по места, са включени представители на местните общини, НПО, местните комисии за борба с противообществените прояви, медиатори, психолози и педагози. Ще присъстват дори и представители на Районната здравна инспекция, които ще следят дали документите за отсъствие от училище не са фалшиви.
Инициативата идва и в критичен момент - след като години наред НСИ регистрираше спад на напусналите училище - до около 14 хил. на година, за предходната учебна година са регистрирани едни от най-високите нива - над 21 хиляди отпаднали от образователната система. Сачева категорично отхвърля твърденията, че „МОН ще глобява безработни наред" и набляга, че целта е по всякакъв начин децата да бъдат върнати в училище: "На първо място да се идентифицира физическото местоположение на детето, а после ще се установява защо то не ходи на училище - дали по икономически или други причини. Преценява се дали помощта за семейството да не се дава в натура или като такса за детската градина. Екипите разполагат с информация за всички социални услуги в съответното населено място, включително и за рехабилитация, психологически и допълнителни консултации, дори и за часове по български език", обяснява тя.
На практика обаче инициативата прохожда трудно най-вече поради слабости на държавните институции. Числото от близо 206 хиляди деца всъщност не е съвсем точно - засега то се получава от разликата между регистрираните в ГРАО деца в ученическа възраст и реално пребиваващите в училище. Затова първата работа на инициативата е да установи съвсем точен брой на отпадналите и ясна картина за всеки неприсъстващ ученик. Според специалисти ще отнеме време, докато представители на толкова различни институции се стиковат ефективно. Тепърва ще се изгражда общ списък на отпадналите деца, като всяка институция има собствени данни и събирането им на едно място показва сериозни разминавания.
На среща на екип в жк „Люлин" се разбра, че близо половината от 67-те регистрирани деца под 16-годишна възраст са в чужбина. Експерти от институциите в района на „Люлин" обаче са категорични, че реалният брой на отпадналите от училище е много по-висок най-вече заради многото деца без ЕГН - проблем, който ще се решава в движение от ГРАО. „До 25 октомври трябва да бъдат готови първите обобщени отчети от дейността на екипите, разясни Деница Сачева. - След това започват видеопроверки, както и проверки на място дали ходят на училище. И където е необходимо - повече педагогически съветници и психолози."
Според директорката на ОУ "Васил Левски" в с. Караджово Красимира Благоева, която има сериозен опит с връщането на ученици в училище, съвместната инициатива е стъпка в правилната посока: „Не знам доколко екипите ще направят разлика, ние имаме опит с подобни дейности. Но е важното, че ще има обща платформа, в която, ако един ученик престане да посещава училище, веднъж отбелязан от учителя, той е видим за служителите на МВР като потенциален техен клиент; общината също веднага регистрира този проблем. В дългосрочен аспект тази платформа може да направи много за връщането на много деца в училище."
