Един непълнолетен младеж бива арестуван вече два пъти в последните месеци със заредено огнестрелно оръжие. Друг тийнейджър признава, че е ходил на училище с пистолета си, „за да се пази в случай на нападение“. Трети, който едва е навършил 14 години, стреля посред бял ден по витрината на магазин, без да се интересува от съдбата на хората вътре. Каква е ролята на подрастващите във вълната от стрелби, която превзема в последно време пространството от Монреал до Лавал?
Да си гарантираш сигурност
Затворени в център за реадаптация заради жестоки престъпления, свързани с улични банди, или свободни по улиците на Монреал? Стрелбите са толкова често срещани в града от няколко месеца, че непълнолетните често избират първия вариант. Рискът да бъдеш убит извън младежкия център е много голям. Това потвърждава и Матю Перие, който е един от експертите, специализирали в престъпни мрежи, който работи с децата от младежкия център в Монреал.
Става дума за деца, оставени без грижа или изоставени от семейството. В момента се занимавам с младеж, който отказва излизанията, които са му разрешени, за да си гарантира сигурността, каза Перие. Центърът за реадаптиране има вид на бункер с оградата си, висока четири метра, и постоянно заключени врати.
Тук надзорът е строг
От ставане до лягане графикът е почти като при военните. Но младите, които идват, поне не трябва да гледат със страх през раменете си, докато минават по студените коридори на центъра за сигурност. Страхът им не е измислица. Тийнейджър, който наскоро е бил изпратен в центъра, е бил жертва на опит за убийство малко след излизането си. Това е вторият път, в който той е бил под обстрел само в рамките на няколко месеца. И току-що отново е отишъл далеч от града.
„Честно казано, има много млади, които познавам, които ще се запасят с огнестрелно оръжие, когато излязат от тук, заради всичко, което се случва навън“, разказва пред La Presse Джим, който е на 17 години. Името му е измислено. Той се съгласява да говори с журналистите в началото на септември и под условие, че нито един детайл от неговата самоличност няма да бъде разкрит. Джим е усмихнат и учтив. Той носи модерна риза, която му дава вид на студент. Но сравнението свършва тук. Той расте в свят, който е на светлинни години от някой светъл университетски кампус. Възпитателят му носи през цялото време паник бутон. Джим е задържан за
жестоки престъпления
извършени, докато е бил част от улична банда. „Той е приел всички обвинения“ (признал се е за виновен по всички обвинения), за да избегне дълга присъда. Казва, че е извършил някои от престъпленията, в които го обвиняват, но не всички. И тъй като присъдите са много по-леки за тийнейджърите, той е платил цената за други. Непълнолетните в бандите често правят това, казва той като за нещо очевидно. И това е така, защото твърде рано, още в ранните класове в училище, неговите „boys“ и неговите приятели стават неговото семейство. И той е готов да направи всичко за тях.
