Народната песен „Излел е Дельо хайдутин“ вече близо 46 години се рее в Космоса. Изстреляна на борда на космическия апарат „Вояджър 2“, преди пет години тя напусна пределите на Слънчевата система.
Родопската песен е изпълнена за първи път от младата Валя Балканска на първия Роженски събор на народното творчество през 1961 г. Научава я от радиозаписа на Надежда Хвойнева. Занапред точно тази песен се превръща в „бойния кон“ (по израза на голямата оперна артистка Гена Димитрова) на Валя Балканска, с който тя се явява и на Първия събор на народното творчество, проведен от 12 до 15 август 1965 г. в местността Войводинец над Копривщица.
Точно там я чува американската фолклористка Етел Райм, която е захласната по българската музика и фолклор. В САЩ заедно с колегата си от Центъра за традиционна музика и култура в Ню Йорк, Мартин Кейнинг, прослушват записите от Копривщица. Чуват Валя Балканска и си казват, че трябва задължително пак да я видят. Така те решават да направят теренни записи в България.
Дълго търсят подходящо помещение, в което да запишат Балканска. Понеже няма музикално студио в района, слагат техниката в класна стая с нисък таван и с твърди повърхности. Те не избират професионални гайдари, а миньорите Стефан Захманов от Соколовци и Лазар Каневски от Момчиловци. Разполагат микрофоните на двамата гайдари и Валя в двата края на 30-метровото помещение заради
уникалната сила на гласа й
И там, в училищна сграда с много лоша акустична среда, те правят един-единствен приличен дубъл на „Излел е Дельо хайдутин“, изпълнена от Валя Балканска в съпровод на непрофесионалните гайдари.
Кейнинг посещава 6 пъти България в периода 1967 - 1979 година, като записва песни, обичаи, инструментални изпълнения, снима с фотоапарат и 16-милиметрова кинокамера празници, помени, сватби, пейзажи, портрети, носии.
След като са готови със записите, учените се връщат в САЩ. Мартин и Етел правят селекция на музиката в специален лейбъл Nonеsuch Explorer Series през 1970-71 г. Това са изпълнения от различни краища на света, а два от записите са от България.
През 1972 г. комитетът за избор на звуковата програма „За бъдни времена и същества“ (записана на златен компактдиск) се обръща към Райм и Кейнинг с молба да отстъпят правата върху техния запис на Валя Балканска. Карл Сейгън, който основно участва в програмата „Вояджър“, се спира на тях, докато търси музика от всички части на планетата. Помолен е от НАСА да направи записи, в случай че има извънземни, за да им даде представа за това
какво има на планетата Земя
Той записва поздрава „Здравей“ на 50 или 60 езика, всички азбуки, как изглеждат буквите, какви са мъжът и жената. Записва различни звуци, като капенето на вода в чаша, детски плач, кучешки лай, шум на ручей и др. Освен това той трябва да подбере и най-добрата музика от планетата.
Сейгън първо се спира на Бах, Бетовен, Брамс – класическата западна музика. Срещата му с двама етномузиколози – Робърт Браун и Алан Ломакс, променя представата му какво трябва да има на „Вояджър“. Те го убеждават, че писаната композиторска музика предлага много по-малки комуникационни възможности от фолклорните образци, които са анонимно колективно творчество. Тогава Сейгън се спира на 27 селекции на песни от цял свят. След като чува песента на Валя Балканска, казва: „Трябва да сложим и тази песен.“ Песента „Излел е Дельо хайдутин“ е избрана за Златния диск между 250,000 песни. През 1972 година тя е единствената песен от Европа, включена в плочата. Полита с космическата станция „Вояджър 2“ през 1977 г. Апаратът ще се рее в Космоса 10,000 години към звездата АС-793888 от съзвездието Малка мечка.
„Вояджър 2“ вече е на над 19 млрд. км от Земята, като се движи със скорост около 54,000 км/ч. „Вояджър 1“ е още по-далече се движи се със скорост 61,000 км/ч.
