Канада и петте скандинавски държави обявиха, че са се споразумели за по-тясно сътрудничество за укрепване на военнопромишленото си производство в подкрепа на колективната отбрана, сигурността и устойчивостта, предадоха Ройтерс и Франс прес.
На среща в Осло шестте държави поеха и ангажимент да продължат да предоставят икономическа, гражданска, военна и хуманитарна помощ на Украйна, се посочва в обща декларация на Норвегия, Швеция, Дания, Финландия, Исландия и Канада.
„Старият световен ред вече го няма и вероятно няма да се върне. Затова трябва да изградим нещо ново и това трябва да е световен ред, основан на ценностите, които представляваме“, заяви пред репортери министър-председателката на Дания Мете Фредериксен.
По-задълбоченото сътрудничество ще помогне за гарантиране на сигурността и ще създаде нови възможности за икономически растеж, заяви домакинът на срещата - норвежкият премиер Юнас Гар Стьоре.
Шестимата премиери заявиха, че целта им е да укрепят колективната си отбрана, сигурност и устойчивост, като работят по-тясно заедно в областта на отбранителните доставки.
„Всички сме съгласни, че ако харчим тези пари поотделно или по некоординиран начин, това няма да е изгодно за данъкоплатците. Това също няма да защити нашите граждабутолкова, колкото би трябвало“, заяви Карни след срещата на шестте държави. „Все още ще извършваме много доставки със САЩ, но при всички случаи ще се стремим да извършваме много повече доставки в партньорство. И това е много по-широк кръг от държави, с които можем да си сътрудничим“, подчерта Карни.
Това е нов опит на канадския премиер Марк Карни да изгради нови глобални съюзи, отбелязва Ройтерс. Той се стреми към по-тесни връзки с Китай и страните от Близкия изток, както и с Индия и Европа, като се опитва да намали зависимостта на страната си от САЩ и да създаде търговска система, ръководена от това, което той нарича „страни със средна мощ“.
Лидерите на скандинавските страни и Канада определиха Русия като основна заплаха в Арктика.
„В по-дългосрочен план това може да е и Китай“, отбеляза норвежкият премиер.
Шестимата лидери потвърдиха в общото си изявление, че държат на сътрудничеството и международното право „в епоха, белязана от засилени геополитическо напрежение, война и множество кризи“.
„С всичко, което се случва в момента – войната в Украйна, САЩ, които, за съжаление, отменят санкциите срещу Русия, и войната в Близкия изток – страни като нашите трябва да останат единни“, подчерта Мете Фредериксен.
Прочети още
Дълго време регионът бе пазен от идеята, че в него функционират специфични правила за сътрудничество, далеч от стратегическите съперничества. Напрежението между Русия и Запада относно Арктика обаче нараства както след началото на войната в Украйна, така и поради амбициите на американския президент Доналд Тръмп по отношение на Гренландия, отбелязва АФП.
Датската министър-председателка заяви, че е много благодарна за подкрепата на Канада на фона на „недопустимия натиск“ от страна на американския президент Доналд Тръмп да поеме контрола над остров Гренландия, който е полуавтономна датска територия.
„Всички ние сме изправени пред все по-дълъг списък от предизвикателства: предизвикателства, свързани със сигурността в Арктика, предизвикателства, свързани с променящия се характер на войната, и предизвикателства, произтичащи от взаимодействието между новите технологии и конфликтите – както реалните, така и виртуалните –, които се приближават към всички нас“, подчерта канадският премиер Марк Карни.
Срещата се провежда в момент, когато около 32 000 войници от 14 страни от НАТО, включително САЩ, се обучават на бойни действия при силен студ в рамките на учението „Cold Response“ в Норвегия и Финландия. През февруари НАТО стартира мисията „Arctic Sentry“ за укрепване на сигурността в този регион – инициатива, целяща да успокои Доналд Тръмп, който полага очи на Гренландия, автономна територия на Дания, официално по съображения за национална сигурност.
