„О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш своя език?“ Вярно е било преди 260 години, вярно е и днес. Последните данни от преброяването в САЩ показват, че като българи са се определили около сто хиляди души. Друга официална статистика няма. Според оценка на BG VOICE, базирана на данни за посещаемостта в сайта ни, провеждани събития в САЩ, разговори с дипломати, български организации и активни сънародници, нашата общност тук е между 300 и 400 хиляди души – 3 или 4 пъти повече от тези, които официално са написали в преброяването, че са българи.
Данните си текат така от години. През 2010 г. в преброяването на САЩ българският си произход са посочили малко над 95 000 души. За сравнение, като македонци в САЩ са се определили около 66 хиляди души. Вероятно има част от нашите сънародници, които от страх не са посочили, че са имигранти, защото все още нямат легален статут. Статистиката и имиграционните служби нямат връзка, преброяването е анонимно, но недоверието към институциите е част от националното ни ДНК, изградено по времето на комунизма, когато всеки следеше всеки. От липсата на национална идентичност и видимост губим само ние. От символични жестове до финансиране на големи проекти и политическо влияние. Един пример – от години се правят опити Empire State Building да бъде осветена в бяло, зелено, червено за 3 март – това не се случва до голяма степен, защото не можем да покажем достатъчно голям брой българи в САЩ – нито по официални данни, нито по друг начин. Когато дипломатите ни искат нещо от американските институции, е по-трудно да получат положителен отговор по същата причина – било то за родните училища или нещо друго. Ние имаме традиция да не се грижим за родовата памет на нашата общност. Помните вероятно македонската резолюция, която искаше от Конгреса да обяви септември за месец на македонския език, култура и приноса им към САЩ. В нея има изброени десетки имена на успели хора, които са определени като македонци. Проверка само на няколко от тях обаче показва, че те са българи – определили са се като такива в документите, с които са влезли в САЩ, с езика, който са посочили за роден, и през годините в интервюта и статии. Успехите им са невероятни. Постиженията - запечатани като част от американската история и гордост. Но никога непризнати в България (за което има логично обяснение – по времето на комунизма такива истории са били забранени). Сега нашите съседи от Северна Македония си присвояват техните успешни имигрантски истории. Въобще не искам да се качвам на влака „Ма-ке-до-нияяяяя“, който българските политици използват за какво ли не. Но това е поредният, и то болезнен пример, как отказвайки се от своето, го подаряваме на някой друг. А гледайки последните политически събития в Родината – хаосът, подозрението за връщане на хартиената бюлетина, про-руското говорене и политики, липсата на ясен път и посока, изглежда, че завръщането за мнозина ще се забави, ако не и отмени. Ето защо е изключително важно да бъдем видими в САЩ – за институциите, за политиците, за нас самите. За да устроим нашата България, където сме. За да запазим имигрантските си корени, макар и като част от големият melting pot, наречен Америка. За да сме сигурни, че децата ни ще се идентифицират като българи и ще продължат да говорят езика ни, спазват традициите ни и предават историята ни на техните деца. Изискват се много малки крачки, една от които е да отбележим в една форма, че по етнос сме българи. Следващият ни шанс ще е след само 8 години – на Census 2030. Да не го пропилеем отново.
