Починали в чужбина българи, които са с двойно гражданство, продължават да живеят по документи в България. Административната грешка е още от далечната 2013 година, но продължава да създава неудобства на наследниците на сънародниците ни, показа проверка на BG VOICE. Причината за тези неудобства е липсата на административна практика смъртните им актове да се изпращат служебно в България. Те се издават само в страната, където сънародниците ни са намерили смъртта си. Българската служба ГРАО обаче не ги получава по каналния ред и така
покойниците се водят живи
което носи след себе си купища административни пречки за наследниците в България.
Информация за починалите може да се получи само чрез Министерството на външните работи. Рядко обаче от местните служби на ГРАО я изискват по служебен път и тежката бюрократична разправия остава за близките на покойния.
Само за 2021 година 26,755 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, показва справка в НСИ за последната отчетна година. Повечето от тези българи са получили двойно гражданство, особено след Брекзит. По неофициални данни от тези близо 27,000 души, поне сто са починали по различни причини до днешна дата. Някои от тях са убити или са загинали при някакъв инцидент, рядко са починали от старост. В Чикаго например през 2019 година бяха убити трима българи. Те загинаха при масова стрелба в блок. BG VOICE разказа тогава историята на жертвите.
Следвайки любовта си, Цветанка Костадинова пристигнала в Чикаго преди малко повече от година след като се омъжила за Ивайло Попов. Той
живеел в Чикаго от около 20 години
Намерил и смъртта си там. От куршумите загинала и майката на Ивайло – Искра, и нейният приятел Дейвид.
Около стотина души годишно споделят тяхната съдба. Те са и основно млади хора. Според данни на НСИ всеки втори емигрант е на възраст 20 – 39 години. Най-младите емигранти (под 20 години) са 15.6%, а тези на 60 и повече навършени години – 9.8% от всички емигранти.
Заради неуредиците след смъртта на българи в чужбина, е било предложено да се разработи процедура как тази смърт да бъде регистрирана и в България.
Инициатива подема бившият областен управител на Ловеч Светослав Славчев, който внася предложение това да се случва чрез дипломатическите и консулските служби в страната. Той изпраща писмо до директора на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване (ГРАО).
Решение през
последната година обаче все още няма
Освен уреждането на наследство, това често представлява и проблем за пренасянето на тялото до Родината, ако близките искат българинът да бъде погребан в България.
При тежко заболяване или смърт на български гражданин в чужбина, българското задгранично представителство може да съдейства при осигуряването на контакти за извършването на медицински транспорт за болния, репатриране на починалия, кремация или погребение в чужбина.
Разпореждането с тялото, начина и мястото на погребение, се извършва преди всичко съгласно волята на починалия. При липса на последно желание (завещание) или невъзможността по друг начин да бъде установено такова, правото за разпореждане с тялото на починалия се предава на съпруг/съпруга, пълнолетни деца, родители, братя и/или сестри на починалия. Ако те обаче са в България и не могат да получат смъртен акт, то тогава тялото се полага в страната, където покойният е живял.
Съквартирант в чужбина може да погребе българин
При липсата на по-близки наследници, това право се дава на човека, с когото починалият е живял в едно домакинство до смъртта си. При невъзможност от страна на близките да поемат разходите за транспортиране на тленните останки, в някои държави се дава възможност за извършване на служебно погребение. За целта роднините по пряка линия трябва да подпишат нотариално заверена декларация, с която да заявят това желание и да я предоставят на Министерство на външните работи, дирекция „Консулски отношения“ в оригинал. Бихме искали да информираме, че в някои държави има практика и служебните погребения да се извършват като платена услуга, за което роднините трябва да заплатят такса.
При евентуално неизплащане на сумата има вероятност погребалната агенция, извършила служебното погребение да не предостави смъртен акт на лицето докато не бъде заплатено задължението към нея.
Разходите са само и единствено за сметка на роднините
Репатрирането на починали в чужбина български граждани се извършва само от лицензирани траурни агенции и е възможно само при условие, че посрещането на всички разходи е осигурено от близките на починалия.
При невъзможност от страна на близките да извършат директно плащане по банков път до болничното заведение или траурната агенция, Министерство на външните работи осигурява възможност средствата за репатрирането на пострадалото или починало лице да бъдат внесени в касата на МВнР от роднините и чрез дипломатическото ни представителство, същите да бъдат преведени до упълномощените медицински органи и траурни агенции.
Прочети още
При репатриране тленните останки на починалия, следва да бъдат придружени от издаден от местните власти Акт за смърт (съответно легализиран при нужда от българското дипломатическо представителство).
В някои страни кремацията е задължителна според местното законодателство. В други, по религиозни причини, кремацията и последващото транспортиране на урната не е възможно. Също така, поради климатични причини, в някои страни не е възможно транспортирането на починалия в ковчег.
