„Още с книгата The Moon Rock („Лунният камък“) ми се отвори апетит за писане“, казва Владимир за най-силния си проект, с който печели сърцето на гениалния Робърт Земекис и сключва договор за филм с финансиране от 100 милиона долара. Проект, който обаче е стопиран заради промени в компанията "Дисни".
Среща в София след повече от 6 години... Променил ли се е Владимир Тодоров - най-успешният български режисьор, художник, аниматор, илюстратор и писател в Холивуд? Все повече време е в София и Созопол, и все по-рядко лети до Лос Анджелис. Решил е, че остава в България.
През септември излезе автобиографичната му книга „Холивудобългарин. В страната на илюзиите“ (изд. „Колибри“). В нея разказва истории от забележителната си кариера във всички най-големи студиа на Холивуд, за работата си в Лондон, София и Созопол. Открехва и завесата към кухнята на индустрията в Меката на киното.
Книгата излиза, след като по време на пандемията той забавлява приятелите си във фейсбук със забавни истории за работата и приключенията си. Прави го в типичния за него самоироничен и саркастичен стил.
Приятели го подтикват да събере свежите си истории в книга и така се ражда „Холивудобългаринът“. Оригиналното заглавие идва след успеха на Мария Бакалова на „Оскар“-ите и коментара на негов познат: „Един холивудобългарин тука се опитва да ни научи на нещо си“.
Неговият собствен живот е като сториборд за фентъзи. Той работи за филмовите гиганти „Юнивърсъл“, „Уорнър Брадърс“, „Дриймуъркс“, „Сони Пикчърс“.
Под неговата ръка оживяват любими персонажи в шедьоври на анимацията и живото кино като „Стюарт Литъл“, „Космически забивки“, „Коледна песен“, „Алиса в страната на чудесата“ на Тим Бъртън и „Алиса в огледалния свят“ на Джон Бобин.
Художникът с развинтено въображение и впечатляващи рисунки става любимец на култовите режисьори Робърт Земекис и Крис Кълъмбъс в суперпродукцията „Хари Потър и философският камък“.
„Често ме наричат аниматор, но в повечето филми съм бил художник, правил съм дизайна на типажите - живите и анимационните“, пояснява той.
Едва 3-годишен, си създава собствен въображаем свят. Прави фигурки от пластилин, които в неговата фантазия оживяват в човечета, животни, издигат се крепости, пиратски кораби и цели градове.
Тази страст прераства в рисуване и той завършва художествената гимназия. Влече го анимацията, която обединява в едно рисуването и пластилиновия му свят. В края на 80-те завършва анимация във ВИТИЗ (днешния НАТФИЗ) и започва кариерата си като аниматор в Студиа за анимационни филми „Бояна“.
Прочети още
На 22 години се озовава в Лондон, като изненадан научава, че „Амблимейшън“, компанията, за която ще работи, е дъщерна на „Амблин“ на Стивън Спилбърг. След включването му в 3 анимации закриват лондонското студио, а Спилбърг с още двама съдружници създава гиганта „Дриймуъркс“.
През 1995 г. Владимир Тодоров става част от Uli Meyer Studios, където е аниматор на редица реклами и филмите “Космически забивки” и “Lost in Space”.
Три години по-късно се мести в Лос Анджелис като част от друг гигант - Sony Pictures. Там е аниматор на филма „Стюарт Литъл“, а след това и дизайнер на типажите и художник на сториборда на “Стюарт Литъл 2”. Две звездни истории бележат пътя му в киното.
Когато го канят за филма „Хари Потър и философският камък", той още нищо не е чувал за книгата. Жена му Боряна е в Ел Ей, той лети до Лондон, по пътя си купува книгата и я прелиства.
На другия ден го карат в Сейнт Олбан - красиво градче от римско време на около 30 км от Лондон, където в изоставена фабрика за самолети от Втората световна война „Уорнър“ снимат „Хари Потър и философският камък“.
„Режисьорът Крис Кълъмбъс страшно ме хареса“, спомня си Владо. До този момент той е снимал „Сам вкъщи“, „Мисис Даутфайър“, „Коледата невъзможна“, но никога не е правил филм с толкова много визуални ефекти и развинтената фантазия на Тодоров много му допада.
„Кълъмбъс ми каза: „А, не, не, оставаш тук“, спомня си той.
В „Хари Потър и философският камък” работи върху образите на героите и сториборда. Създава визуалните образи на злия магьосник Волдемор, на Кентавъра, на триглавото куче и други.
Докато вървят снимките, а той рисува персонажите, Джоан Роулинг, авторката на книгата „Хари Потър“ непрекъснато се разхожда наоколо. „На автографа си тя ме нарече „Кентавъра“, защото тогава правех точно този образ“, споделя артистът.
На снимачната площадка всеки ден пристигат куп брилянтни актьори като сър Кенет Брана, звезди за кастинг, някои водят и децата си да видят как се прави „Хари Потър“.
„Децата актьори също се въртяха наоколо, надничаха какво правя, а аз ги пъдех - спомня си Владо. - Най-упорити бяха Даниел Радклиф (Хари Потър), Ема Уотсън (Хърмаяни Грейнджър) и Рупърт Гринт (Рон Уизли). Те и близнаците вече бяха избрани и нещо репетираха там.
В същото време се строят декори, а те хвърчат насам-натам, играят си. Спират при мен и питат: „Кво прайш, кво прайш, кво рисуваш тук?“. „Рисувам теб, викам, само че в роля. Излизайте оттук, че трябва да работя“, разказва през смях Владо.
Прочети още
След 6 месеца работа за „Хари Потър“ той се връща в Лос Анджелис за „Стюарт Литъл 2“. Тогава Земекис го кани за филма си „Полярен експрес". С него работи предимно с дизайн, с визуализация на сцени за сториборд.
„И той се лепна за мен като Кълъмбъс - спомня си Владо. - Аз правя набързо нещо, Земекис го вижда и казва: „Това е, влиза директно във филма. Кой е този, кой е този?“. Кани го и за следващите си проекти „Беулф“ с Анджелина Джоли и „Майло на Марс“, за шедьовъра „Коледна песен“ по Чарлз Дикенс - прочутата история за скъперника Скрудж.
Докато работи за Земекис, започва „лееекичко да му писва“ да реализира чужди проети и решава да създаде нещо свое - книгата-фантазия The Moon Rock („Луният камък"), със съавтор Боряна и много негови илюстрации. Земекис е впечатлен, кани го на разговор и иска да откупи правата за филм.
„Даже ме попита дали съм я показвал на друг. Каза: „Ако го покажеш на Стивън например (Спилбърг, с когото Земекис е приятел – б.а.), той ще го вземе, обаче има още 200 проекта, и ще го зареже някъде, докато ние ще го направим бързо“, разказва през смях Владо.
После се разиграва история, за която Владо дори не е сънувал - за седмица-две Земекис откупува правата на книгата, още топла от печатницата. Започват безкрайни срещи на Владо и Боряна в дома на Земекис около Санта Барбара, с брейнсторминг за обсъждане на сюжета.
Планът е да се направи живо кино с анимация и ефекти. „Земекис реши и да го режисира, а аз бях на седмото небе и си казах, че съм ударил печалба от лотарията“, спомня си Владо.
Но на Земекис се отваря възможност за финансиране на друг негов проект - римейк на „Жълтата подводница". Решава да потърси друг режисьор за „Луния камък". Владо предлага той да режисира филма си, а Земекис приема.
„Изстинах още при първата дума и зверски се уплаших - ами ако се проваля?!" Та това е филм, продуциран от самия Земекис, с бюджет не по-малко от 100 милиона долара!"
Но заради промени в „Дисни“ са свалени всички проекти, включително и „Лунен камък“.
Прочети още
През 2017 г. излиза и първият му собствен късометражен анимационен филм – Flutter, по който работи повече от 2 години сам, с копродуцент - Боряна. „Доволен съм от Flutter, от следващия - Dreamer, не толкова много, но се „наанимирах“. Дойде ми до гуша“, споделя той.
Пандемията го заварва в България, където остава и за да не скучае, разказва своите холивудски истории в социалните мрежи, които после събира в книгата „Холивудобългарин“.
В Ню Йорк, а по-късно и в София излиза книгата му Archipelago N.Y. („Архипелаг Ню Йорк") - юношеско приключенско четиво с много илюстрации, рисувани от него.
Излязла е на английски и български и книжката за малки деца Oliver’s Tantrums („Капризите на Оливър"), с много негови илюстрации. В работата по трите книги му помага Боряна, която е филолог, а във филма „Флътър“ е и копродуцент.
Готов е проектът му за пълнометражен игрален филм. Сюжетът е за бивш престъпник и крадец, лежал около 12 години зад решетките, който става главна фигура в затвора. Една жена го измъква от този начин на живот и той се връща към битието си на праведен човек. Владимир е кандидатствал за финансиране в Националния филмов център и чака одобрение.
„30 години в Холивуд ми стигат. Омръзна ми да се занимавам с мегапродукции, със супер герои. Пожелах да направя нещо по-авторско в краткия живот, който ми остава.
Уморих се да обслужвам чужди идеи и си казах, къде другаде мога да осъществя идеите за мое, авторско кино? В България, естествено. Разбира се, сблъсквам се с трудности от друг характер, но не се оплаквам. Аз съм упорито Теле (зодия Телец - б.а.) и си казвам винаги: „Това ще го направя!“.
