„Модерният танц, за разлика от класическия балет, дава възможност да вдъхнеш нов живот на героинята си - казва Марчела-Василена. - Едно е да изтанцуваш класическата Жизел, където всичко е предварително уточнено, и съвсем друго - да си „самодива“, в чиято роля имаш пълната свобода да изразиш себе си по начин, по който искаш и усещаш, и да създадеш нова героиня...“
Българката Марчела-Василена Мърчант, танцувала по бляскавите сцени на Париж и Лондон, не помни да е усетила върху себе си дискриминацията на момиче от Източна Европа и България. Точно обратното - в нейните изяви като режисьор, хореограф и танцьор името „българка“ звучи гордо, най-вече заради това, че е оригинална, различна, талантлива. Щурмува балетните школи и сцени с плам, отдаденост, талант и дори с инат.
Тя е само на 25 години и вече - утвърден хореограф, режисьор и изпълнител с богата международна кариера и характерен почерк. Възпитаничката на L’Atelier d'Art Chorégraphique в Париж и Trinity Laban в Лондон вплита балканското културно наследство в езика на съвременния танц.
Работи с именити европейски хореографи и е отличена с много награди, включително „Награда на публиката за женска главна роля“ за спектакъла In Her Voice на Коста Каракашян.
Родена е в Търговище и е дете, израсло от 4-годишно в залата, първо като състезателка по художествена гимнастика. След почти 10-годишни всекидневни упорити тренировки, когато Марчела-Василена Димитрова вече е в олимпийския резерв за девойки и се готви за най-голямото състезание... травма спира полета й. Първо болката е в кръста, като преминава в десния й крак.
От стреса влиза в болница. „Имаше моменти, в които не можех да си стъпвам на крака заради силните болки в този нерв, който бях възпалила до невероятна степен“, спомня си тя. Като рехабилитация започва да танцува балет. „Осъзнах, че всъщност това е трябвало да правя винаги“, казва Марчела.
Тя става част от Танцова формация „Търговище“. Явява се на прослушване и е приета в балетното училище L’Atelier d'Art Chorégraphique - към Театър „Шанз-Елизе“ в Париж. „Там бяхме ученици, но и официалната танцова компания на театъра“, казва Марчела.
Заминава за Париж 16-годишна. Живее в специално общежитие за талантливи деца. „Имаше други танцьори, плувци на олимпийско ниво, ръгбисти, много музиканти и всички 90 деца живеехме заедно“, разказва тя. В интерната ги хранят, грижат се добре за тях. „От възпитателите получавахме голяма емоционална подкрепа“, споделя Марчела. През уикендите тя се прибира при родителите си, които живеят в град Компиен, на 70 км от Париж.
Репетициите са всеки ден, имат много представления, концерти, а любимото й занимание е да гледа най-новия спектакъл на някой новоизгрял иновативен хореограф.
„Започнаха да ме вълнуват иновативните съвременни модерни хореографии и театрални постановки. Фокусирах се върху това - да си намеря място под слънцето в този свят, който за мен беше тогава с толкова много цветове. Класическият балет ми изглеждаше много черно-бял.
Когато отидох на първото си модерно представление, беше една експлозия от цветове и си казах: „О, не, не! Трябва да се пренасоча към това веднага. Модерният балет ти дава творческа свобода. Сега, след 10 години като хореограф, си мисля, че съм искала да дам на класическата Жизел например, за която споменах, нещо от себе си“, споделя тя.
Когато е на 17 години, решава да кандидатства за трупата на фамозния Доминик Лездема. Той й пише, че е малка и не може да я ангажира, преди да навърши 18.
„Но аз, понеже съм едно нахално българско дете, си взех музиката на един диск и цъкнах в Google Maps къде се намира неговото студио. Взех баща ми за подкрепление - за всеки случай. Хем съм готова да хапя и да лая, хем искам да има някой там, ако случайно ми се скарат“, смее се Марчела.
В студиото Доминик я поглежда и казва: „Аз вече ти написах отговор. Много си малка“. „Отговорих: „Аз може да съм много малка, може да не ме приемете, това няма никакво значение. Аз просто искам да ви покажа как мога да танцувам“. И цялата професионална трупа ме гледа.
Доминик ми каза: „Заповядай, студиото е там“. Пусна ми музиката от моя диск и без никаква загрявка изтанцувах едно соло. Баща ми гледа отстрани, беше с шапка и се чудеше вече как да си скрие очите, че съм влязла буквално с взлом в студиото на този директор“, разказва през смях Марчела.
„Много е добра дъщеря ви, ще трябва да измислим нещо, нищо, че няма 18“, казва Лездема на баща й. Така на 17 години Марчела получава първия си професионален договор в танцовата компания Studio Heart Point, Dominique Lesdema в Париж. Там тя танцува една година, а Лездема я съветва да завърши и висше училище.
Препоръчва й консерваторията по музика и танц Trinity Laban в Лондон. Там Марчела завършва 3-годишен бакалавър. Живее в миниатюрна квартира, буквално 3 на 3 метра. „Като си вдигнеш крака малко по-високо, удряш масата, ако вдигнеш и другия крак, удряш гардероба. Това бяха условията за репетиции“, споделя тя.
Завършва по време на пандемията, а правилата в Англия са много строги, нямат право да влизат в студиото. Марчела обаче си е наумила да се яви на проклушване при Язмин Вардимон, израелка и водещ хореограф в Обединеното кралство.
Идва крайният срок за прослушването, а Марчела се моли да я пуснат в студиото, за да направи 2-минутно видео на нейна хореография. Отказват й, заради пандемията. Тогава в Лондон вали сняг, а хореографията, която трябва да запише на видео, е изключително драматична и по принцип се танцува върху сцена, цялата покрита с бели пера.
„Реших, в знак на протест, че ще танцувам пред консерваторията, на една полянка, покрита с току-що навалял сняг. Докато записвах видеото с една моя състудентка, продължаваше да вали“, споделя Марчела.
Изпраща видеото ей така, на шега. „Язмин обаче беше толкова впечатлена от моя инат, че танцувам дори навън, пред консерваторията и под падащия сняг“, спомня си Марчела. При нея тя прави магистратурата си и танцува с трупата й близо година.
Когато завършва, се насочва към изграждане на свое собствено име. Тогава, за нейна много голяма изненада, вратите на България отново се отварят за нея в лицето на Коста Каракашян. С трупата си Karakashian & Artists той прави модерни имърсивни представления.
Имърсив е „потапящо“ представление. При него публиката не само наблюдава безучастно, а участва в навигирането на самото представление. В повечето случаи се избират нестандартни локации, не в театри, обяснява Марчела.
С Каракашян, който работи в София, тя реализира представлението „Приказки в Космоса. Неземни Тайнства“ и моноспектакъла „В нейния глас“, за което получава „Награда на публиката за женска главна роля“.
Прочети още
„След този спектакъл осъзнах, че искам да правя такива представления с моя личен почерк“, споделя Марчела. Заедно с друга българка, учила и живееща в Лондон и също хореограф и танцьор - Стефани Ханджийска създават танцовия колектив от ново поколение Surdce Dance Collective или „Сърдце“ - по старата българска дума.
Двете българо-британки са коартистични директори, като всяка от тях ще е в различна роля в бъдещите спектакли. Насочили са се към изследване и представяне в модерни спектакли на фолклора и митовете на Балканите и в България.
Така се ражда проектът „Самодива“ на Марчела-Василена - имърсивен спектакъл, в който тя е хореограф и танцува. „Като дете на емигранти винаги ме е вълнувал българският фолклор“, казва тя. За хореографията на „Самодиви“ изследва ритуалните танци на Балканите през XIII-XIX век.
Двете със Стефани водят в Лондон уъркшопове на различни емигрантски групи - деца и възрастни. Учат ги на тяхното изкуство - какво е модерен и имърсивен танц.
„Нашата идея за „Сърдце“ е да покажем на тази част от света, че все още пазим традициите, ритуалите, даваме им нов живот и е толкова интересно. Особено когато се срещнем с българчета, родени в Лондон, и започнем да им говорим за български ритуали, за самодиви“, вълнува се Марчела.
Има и друга емоционална причина тя да остане в Лондон. Там среща любовта на живота си Ейнзли Мърчант - роден в Лондон, от родители от Карибите. Баща му е от Ямайка, а майка му - от остров до Сент Винсент.
Ейнзли е най-голямата опора на Марчела и най-ревностншят почитател на нейното изкуство. Той обожава това, което тя прави, обича България и когато Марчела има представление в Родината си, хваща самолета и лети заедно с нея за София.
Специалист е по финанси и пише интересни романи, които тя го окуражава да издаде. След 3-годишна връзка, миналия септември се женят в България, с много романтична сватба на Тракийските скали на Калиакра, спазвайки всички български традиции, като се започне от краденето на булката.
„От 27 до 30 август в галерия Proposition Gallery в Лондон, ще се състои премиерата на „Самодива“. Ще се радвам и българите в Лондон и Великобритания да дойдат на това толкова българско представление“, казва Марчела-Василена.
