Поколението Y - така социолозите наричат родените през 80-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници.
Българите от авангарда на това поколение изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, без да я забележат. Докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти.
„Знаеш ли какво е да ти отрежат крилете преди полет? И то само ден преди първото излизане на сцена в Народния театър?“, казва Петър. А поводът е, че му устройват грозен скандал за хонорари.
Но не това е основната причина, след 3 години на възходяща кариера в Народния театър, Петър Пондев да замине за Берлин. Към този град го „дръпва“ окончателно романтична причина - влюбва се в берлинчанка.
Прочети още
В немската столица българинът работи като барман, снима се в сериали, живее 3 години на лодка... Открива себе си, докато пътешества, и докато артистичната му душа не намира пристан в рисуването, но с... прежда.
От няколко месеца е в Казанлък. Дали неспокойната му номадска душа се е поукротила? Трудно е да се каже.
В него винаги са се борили две артистични страсти
- към изобразителното изкуство и актьорското майсторство
Роден е в Казанлък през 1986-а. „Чернобилен съм“, смее се Петър. Като дете е толкова буен, че изправя на нокти родителите си, дори предизвиква пожари. Рисува от малък и в началното училище е в специализирана паралелка с рисуване.
На 16 години се записва в Студията за млади актьори към Театър „Любомир Кабакчиев“ в Казанлък. Първото му излизане на сцена е случайно - участва в спектакъла „Мистерии в долината“, режисиран от Маргарита Градечлиева и посветен на Тракийската гробница в Казанлък.
Когато е на 17 години и е включен в трето представление - на режисьорката София Ристевска от Северна Македония, една среща предопределя живота му - с Деян Донков. „Ти защо не кандидатстваш в НАТФИЗ“, пита го Деян и запалва в него искрата.
Докато играе в представления от 16-ата до 19-ата си година, Петър учи „Дизайн и текстил“ в „Професионална гимназия по лека промишленост и туризъм“ в Казанлък. Заминава за София да се подготви за НАТФИЗ, а Деян Донков дори го приема да живее в апартамента си за няколко месеца.
На първи кръг в НАТФИЗ обаче го късат. „За щастие можех да се върна в Казанлък и да запиша XIII клас, казармата изобщо не беше опция за мен“, казва Петър. Той завършва техникума и отново заминава за София. Късат го на втория кръг за НАТФИЗ и този път „няма мърдане“ - казарма.
Звъни на майка си, която от 20 години живее в Кипър, и заявява, че заминава за Франция. Майката е в шок. Остава му обаче още една опция - да
кандидатства в Театрален колеж „Любен Гройс“
Приемат го. „Там се запознах прекрасни хора, направихме много представления“, казва Петър. Но осъзнава, че за него няма работа по софийските сцени.
Не така мислят обаче двама уважавани театрали. Един ден през 2010-а Деян Донков му звъни и казва, че актьор в постановката „Полет над кукувиче гнездо“ в Народния театър се е отказал от ролята.
А Петър трябва за ден да подготви ролята на Алекс - Лудото пиле, в 4-часовия спектакъл, върху който екипът работи няколко месеца. „Алекс беше „маруля“, както го наричаме, луд в болницата“, казва Петър.
Прочети още
Обажда му се и самият Мариус Куркински. „Той много любезно ме помоли да играя в неговото представление „Ревизор“. Бях изключително щастлив, за мен Мариус винаги е бил великан“, споделя актьорът. Добавя, че за последните 20 години е вторият актьор от колежа „Любен Гройс“ след Юлиан Вергов, играл в Народния театър.
С „Полет над кукувиче гнездо“ за 2 години и половина има близо 200 представления, с „Ревизор“ след година е на стотното си представление. И двете са доста тежки, по 4 часа.
На третата година Александър Морфов планира да го включи в трето представление, а това означава и щатно място в Народния театър в бъдеще...
Но той вече е влюбен в берлинчанката Катерина
- талантлива контемпорари танцьорка, която среща още през 2011-а в София. Между двете артистични души пламва любов, после ѝ ходи на гости, а накрая решава да замине за Берлин.
Признава, че много трудно взема това решение. В началото в Берлин работи в кухнята на испански ресторант, след това, понаучавайки малко езика - като барман.
През цялото време търси агенции, защото не иска да спира с актьорското майсторство. Театъра оставя на заден план и мечтае да се развие като киноактьор.
Трета среща с колос донякъде проваля бъдещето му в киното - с
турско-германския актьор и звезда Бирол Юнел
Най-известен е от филмите Head-on („Срещу стената“), Soul Kitchen („Храна за душата“), носител е на всевъзможни награди в Германия и Европа, но си отива сравнително млад през 2020-а.
Двамата стават много близки, дори живеят заедно в Берлин и покрай Бирол, Петър се запознава с цялата гилдия на киноактьорите, с много сериозни агенции и кинотворци.
Тази близост обаче се оказва „нож с две остриета“. Когато Бирол е на върха на славата, се явява пиян на снимачната площадка и крещи на екипа, като разваля договорите си.
„Хората ме свързваха с Бирол и това ми изигра лоша услуга в киното“, казва Петър. Той обаче не се отчайва, а продължава да ходи по кастинги и се снима в един от най-популярните немски сериали - Gute Zeiten, schlechte Zeiten („Добри времена, лоши времена“), който върви над 25 години в Германия.
Участва и в тв поредицата „Осмо чувство“, прави пърформанс в театър „Горки“, снима се в реклами.
За 7-те години престой в Берлин Петър установява, че е трудно да се пребори с жестоката конкуренция, и решава да започне собствен бизнес - в продължение на 3 години
внася черни трюфели от България
През 2017-а си купува първата лодка, с идеята да развие малък бизнес - туристически частни обиколки на малки групи от хора. Счупват лодката му и той си купува по-голяма, 10-метрова, и я реставрира в продължение на 2 години.
„Още на 3-я месец осъзнах, че за това време не съм се прибрал нито веднъж в апартамента си. Буквално се влюбих в лодката и в този начин на живот, в свободата, която ми даваше“, споделя Петър.
Още повече му харесва фактът, че във водата важат международни, а не немски закони. Водата в Берлин принадлежи на Германия и на света. Като разбира това, Петър освобождава апартамента си и повече от 3 години живее на лодката.
В нея има всичко - кухня, 4 легла, тоалетна, гардероб. Няма само баня, и за да се къпе, ходи при приятели. Той много бързо се вписва в речното общество и завързва ценни връзки и контакти с всички.
А по реката живеят всякакви хора - от странници до аутсайдери. Имат си и нещо като кмет на водното общество, към когото се обръщат по всякакви въпроси.
Междувременно с Катерина се разделя в началото на пандемията. „От десетте години заедно, само в 10% от времето ни беше красиво, останалото беше трагедия“, споделя Петър.
В мрежата той се запознава с германката Марлене, с предложение двамата да снимат филм. Той създава документалната лента Nova Substrata - с музиката и камерата на Марлене Венер.
Марлене е също артистична личност - художник, музикант и фотограф, правила е инсталации. „Чудех се как да ѝ кажа, че живея на лодка, но тя го прие много добре - споделя Петър. - Пътувахме за 2 седмици до България и се получи някаква магия между нас.“ През 2022-ра те
решават да напуснат Берлин
и с лодката по канали и реки да стигнат до Южна Франция или Испания. Накрая решават да заминат за Португалия.
„След година и половина в Порто усетихме, че не е нашето място“, казва той. Пет месеца вали почти непрекъснато, а той се връща към рисуването, но по доста нестандартен начин.
Още в Берлин открива тъфтинга - индийска техника с 2000-на история за бродиране с прежда върху платно. В Китай преди няколко години откриват доста по-лек начин - със специален пистолет, през който се прокарва конецът.
В дъждовния Порто Петър се развихря и прави 30 живописни пана-картини. Получава покана за изложба в Doza Gallery в София.
Под заглавието Loophole: Chapter One от 18 януари до 8 февруари той представя над 30 живописни платна. Двамата с Марлене решават той да остане още в България, а тя да се върне в Берлин за известно време.
Днес и Марлене е в Казанлък - пристига на 19 април. Все още преодолява културния шок. „Май ще й хареса Казанлък“, казва Петър. Двамата се радват на тишината и уединението. Петър си е направил ателие и вече е сътворил 4 нови платна, Марлене също се включва.
Двамата се фокусират върху новите си проекти, планират да направят уъркшоп в София. Не са решили докога ще са в България, и накъде ще ги притеглят някой ден артистичните им души.
