По време на прехода от тоталитаризъм към демокрация и от планова към пазарна икономика много български продукти изчезнаха завинаги от пазара. Но много от тях съществуват и до днес. Шоколадовите бонбони „Тримонциум“ например има 50 години история. Те се произвеждат в Захарния комбинат в Пловдив. Бонбоните се произвеждат ръчно от 50-те години на ХХ век и досега техниката не се е променила. Бонбониерите „Тримонциум“ се продават в два варианта – с 16 и с 25 бонбона. 
Тоалетна хартия „Белана“ се произвежда в Завода за хартия в Белово. Създаден е през 1900 г.,
когато започва работа с една машина
Четири години по-късно фабриката вече носи името „Книга“, а през 1918 г. я купува Самуел Патак – собственик на печатница в Русе. През 1947 г. е национализирана и преименувана в КМХ „Димитър Благоев“. Точно 50 г. по-късно е приватизирана и сега е част от „Зеритис груп“, която работи в 4 страни. 
В момента българският завод предлага 10 вида тоалетна хартия „Белана“, а също кухненски ролки, носни кърпички и салфетки. Българските дъвки за балончета „Идеал“ отново са на пазара след повече от 20 години отсъствие. Производството им възроди асеновградската бонбонена фабрика „Алпи“, която е регистрирала търговската марка.
Смилянският боб е защитен с патент и е под защитата на международната организация „Слоу фууд“, която има за цел да опази традициите в отглеждането на различни култури и насърчаване на местното производство. Отглежда се по горното поречие на реда Арда по начин, запазен поколения наред – насажденията се обработват ръчно и се подхранват с естествен оборски тор.
Годишно в селата Смилян, Могилица и Арда се отглеждат до 30 тона смилянски боб, наричан от местните фасульовица. Неговото екстра качество се определя от особеностите на климата при надморската височина от 820-875 метра, където единствено вирее – зимата е мека, а лятото е сравнително хладно, защото при температура над 33 градуса цветчетата на фасула прегарят и окапват.
През 1955 г. екип от стоматолози и фармацевти създава пастата за зъби “Поморин”, която успокоява хората с пародонтални проблеми и намалява кървенето на венците. Името й идва от нейната основна активна съставка – луга от езерото край Поморие. Две години по-късна "Поморин" е успешно въведена на пазара и
40 години е топ продукт в България
и държавите от СССР. Произвежда се от пловдивския завод “Ален мак”. Нейният най-известен наследник днес са пастите за зъби “Астера” на софийската “Арома Козметикс” АД. Има я в различни варианти – избелваща, хомеопатична, детска, срещу кариеси и пародонтоза, с билки.
Заедно с нея фирмата произвежда също култовия крем „Здраве“ и известния на поколения българки омекотяващ крем „Дунавски вълни“, останал с непроменения аромат. Легендарните компактни готварски печки „Раховец“, произвеждани в Горна Оряховица, отново се правят там след известно прекъсване. Днес те излизат от цеховете на „Складова техника“ АД в 5 модела и 3 цвята. 
В тежките години на промени оцеляха и българските бойлери от Варна. Най-големият производител е „Елпром“. През юни 1987 г. тамошният отдел „Капитално строителство, реконструкция и модернизация“ е обособен в предприятие „Перлаинвест“. След промените през 1989 г. ръководството тегли кредит и започва серийно производство на бойлери. Привлича най-добрите специалисти от „Елпром“. Постепенно се съвзема, а от цеховете на предприятието през годините излизат бойлери с различна вместимост – от 30 до 2000 литра. Изплаща напълно държавния дял през 1996 г. Днес изнася продукцията си в 30 страни на 4 континента, включително и САЩ. Култовите отоплителни печки за дърва и въглища с гръмкото име „Чудо“ също оцеляха.
Асеновградската фирма „Роза емайл“ е специализирана в производството на емайлирани печки с твърдо гориво за отопление и за готвене, правят също кюнци и лири за тях. Произвеждат ги и в Пещера.
Стените на печките тип „Чудо“ са от чугун, заради което отдават топлина дълго след като въглищата и дървата вътре са свършили. Те са с горно горене, т.е. горят отгоре надолу. Обикновено в средата на горивното казанче се поставя по-голямо дърво, а около него се нареждат въглища почти до клапата за въздух. Покриват се с малки дръвчета и вестници, които служат за разпалки. В началото горната и долната клапа за въздух се оставят отворени, за да се разгори огънят. След това едната клапа се затваря. 
В Пазарджик е запазено и производството на гумени маркучи и каучукови транспортни ленти в завод “Каучук”, процъфтявал през соцгодините. Българското производство на цървули, гумени галоши и ботуши също оцеля. Фирма „Жасмин 61“ ЕООД в Първомай е продължител на традициите на „Еластик“ – Световрачене, била на пазара повече от 50 години. Продуктите се правят от термокаучук и пластифицирано ПВЦ от Италия. Цървулите са до 47-и номер, галошите са за работа в градината и селското стопанство, а ботушите са за лов и риболов, за градината и за работа в хранително-вкусовата промишленост.
