Населението на Габрово живее най-добре - с нарастващи доходи и заплати и с ниска бедност. Плевен е областта с най-добро здравеопазване, а Смолян - с най-добро образование. Различията в икономическото развитие на Северна и Южна България се запазват, транспортната свързаност на юг помага, докато на север - липсва. Данните са от годишното изследване за развитието на регионите на Института за пазарна икономика (ИПИ). През последното десетилетие множество предизвикателства променят икономическата и социална карта на страната. Забавяне на инвестициите и растежа, пандемия и последвалата рецесия, бързо възстановяване, политическа нестабилност, война в Украйна и енергийна криза в Европа. Тези периоди имат различно проявление на местно ниво, тестват потенциала за локално справяне и реакция, позволяват на някои региони да напреднат в развитието си, но в крайна сметка
различията между областите остават,
а пропастта между столицата и провинцията, между големите и малките, между развитите и бедните не се свива значително. В по-общ план, икономическите дисбаланси между Северна и Южна България се предопределят от по-малкия мащаб на икономическите центрове на север и по-слабата свързаност, обобщават от ИПИ.
Почти всяка област се отличава с успешно представяне в определена сфера – добро е, например образованието в Смолян, здравеопазването в Плевен, инвестиционната активност в София област, а в редица региони се вижда потенциал за подобряване на цялостното развитие. Разгръщането му в осезаемо и
трайно подобрение на живота на хората
и бизнес средата зависи както от процесите в големите икономически центрове и тяхната периферия, така и от развитието на вторичните икономически центрове, които все още изостават. Към добре представящите се в цялост области София (столица), Пловдив, Варна, Бургас и Габрово в последното издание се присъединяват областите Стара Загора, Велико Търново и Русе, които преминаха сравнително добре през трудностите на пандемията.
Най-голямото предизвикателство обаче е демографската картина. Преброяване ‘21 освети ясно тежките демографски проблеми пред цялата страна, включително столицата. Данните за трудоспособното население (15-64 г.) показват още по-дълбоко свиването на човешкия капитал - 20 от 28-те области са загубили поне една пета от работната сила. И докато сривът на естествения прираст отразява дългосрочни процеси и за забавянето му са необходими визия и време, механичният прираст може да се повлияе от краткосрочни политики. Липсата на адаптация към намаляващото население обаче, въпреки че е протичащ процес от години, продължава да оказва пряко въздействие върху предоставянето на обществени услуги (образование, здравеопазване, опазване на обществения ред, култура и др.) и на възможностите на частния сектор да наема работна ръка.
Проблемите пред местните власти,
произтичащи от демографските тенденции допълнително ще се задълбочават в посока по-високи разходи, необходимост от оптимизация и отчитане на новите реалности. За да е възможно подобно приспособяване, са необходими повече собствени ресурси и свобода в провеждане на регионална и общинска политика. Областите в страната имат различен икономически профил, който предопределя и различната им траектория на развитие – сред областите с добри показатели са най-вече тези с развита индустрия и силно проникване на дигиталните услуги. Има успешни примери (една група от общини в Средногорието, да речем), които показват, че няма непреодолими бариери пред икономическо и социално преобразяване на местно ниво.
Съвсем скоро очакваме данните да покажат нова област в Северна България, в която ще видим значително подобрение на качеството на живот и която ще се превърне в динамично икономическо ядро. То прелива своето влияние в периферните населени места – процес, който вече позволява на редица по-малки центрове в Южна България да задържат и привличат хора и инвестиции. Това зависи от множество политики на национално ниво, но също така и от правомощията, капацитета и финансовата независимост на местните власти.
