сн. Авторът
Кръст, висок 13 метра, се извисява над най-високото населено място на Балканския полуостров - родопското с. Манастир. Заради мистиката около него то е притегателно за хиляди християни и всякакви туристи, които идват в района и зиме, и лете, разказват местните. Край пътеката до местността със светинята е параклисът „Свети Георги", а на стотина метра от кръста е новият комплекс „Света Богородица". На стената на белия параклис е поставена паметна плоча, която описва историята на създаването на селото: „На 8 септември 1890 г. нашите деди напускат Давидково (съседното село - б. а.), останало според Берлинския договор в Турско, преминават границата на Тузлата, спират на тази поляна, развързват цедилките от копитата на мулетата (сложени да не ги усетят граничарите) и за пръв път вдишват въздуха на свободна България! Прегръщат се, все едно не са се виждали 100 години, и сълзи се търкалят по озарените им лица!"
Според преданието изселниците се спускат надолу, по северните склонове на връх Преспа, и на 1,500 м надморска височина основават село Манастир. „Тръгнали са по тъмно, мъжете вързали копитата на мулетата с парцали. Никой не издавал глас, докато не стъпили на българска земя", пише документалистът Славчо Дичев в книгата си за с. Манастир, редактирана от големия писател Николай Хайтов.
Заселниците са потомци на основателите на с. Давидково, избягали от ислямизирането в Чепино през 1656 г. Най-напред в района идват седем семейства, водени от синовете на Георги Куртев - Вълчо, Никола и Тодор. Заселват се и родовете Калайджиеви, Стойкоолу, Начоолу, Христеви, Караиванови и Гьоргоолу от Давидково. През 1892 г. те вдигат местната църква - заедно с камбанарията я изграждат само за седмица от дъски. Днешният каменен храм „Св. ап. Петър и Павел" датира от 1908 г.
Село Манастир е основано върху останките на старо селище, близо до срутен манастир, откъдето идва и името му, разказват местните. Такава легенда за създаването на селището се лансира и в историческата книга на Дичев и Хайтов.
Според нея в руините от каменни стени край реката са намерени меден черпак и античен свещник, дълго време пазени в местната църква. С черпака свещи леел местният свещеник. Друга легенда, разказана в книгата, е, че името на Манастир идва от някогашното място за поклонение на св. Георги. Докато някога Манастир било населено с над 1,000 жители, днес под трите върха - Св. Илия, Преспа и Свобода, постоянно живеят едва 107 души, от които две деца.
Местните хора са предимно християни, затова съвсем разбираема е обидата им от вдигането на мавзолей на османския поробител Енихан баба на близкия връх Свобода. "Новият господар баща" (от турски ез. - б. а.) е легендарен турски герой, за чието съществуване няма категорични данни. Легендата разказва, че Енихан и двамата му братя изклали 100,000 българи, а други 100,000 потурчили, затова тримата били обезглавени ритуално на върха на планината от Момчил войвода и населението, защитавало Родопите. Cпоред други предания Енихан баба предвождал две турски армии, рушили храмове и манастири, клали и изтезавали местните.
При едно от сраженията при село Иноглово, под връх Преспа, османлиите посекли жени, деца и старци, разрушили двете църкви и сринали цялото село. Един от жителите му - Ангел, се преоблякъл като турчин, влязъл в шатрата на Енихан баба и го заклал с овчарския си нож.
Съратниците на турския поробител разрушили манастира на днешните Хайдушки поляни и настъпили към Момина вода. Там, край извора, влезли в кръвопролитно сражение с родопчаните, водени от Стоян войвода. Той бил пленен, подложен на мъчения и убит. Оттогава е народната песен, родопска версия на Балканджи Йово: „Турце Стояна мъчеха/ три дни и три нощуве,/ очи му със сабя галбеха." Няколко века по-късно, през 2003 г. лидерът на ДПС Ахмед Доган лично обещава на местните да изгради теке на Енихан баба. 2 г. по-късно държавната земя на връх Момчил (наричан още връх Енихан и връх Свобода) е продадена на ислямското настоятелство от с. Давидково за 6,600 лева с разпореждане на тогавашния земеделски министър Нихат Кабил (ДПС) и бившия областен управител на Смолян Димитър Палагачев (НДСВ).
На мястото веднага е издигнат мавзолей на Енихан, а проверките за законността на постройката продължават и до днес. Християнското население в района приема строежа с огорчение, още повече, че според исторически източници на същия връх Свобода е имало старо светилище на траките от ХІ-VІІ в. преди н.е. Преди няколко години родопчани, пръснати из цялата страна, започват инициатива за изграждане на огромен кръст в местността Каркъма, а на стотина метра от него - на параклис, чешма и заслон.
Това беше отговор на стореното на връх Свобода, иначе официално поводът е 120 години от създаването на с. Манастир, разказват местните. За църковния градеж е отстъпена земя от горовладелската кооперация „Чил тепе 97". С помощта на Васил Михайлов от с. Манастир е издигнат кръстът, който се вижда от километри в подножието на връх Преспа. Доброволци изграждат параклиса, а вратата, надписът, свещниците и кръстът в него са дарение от пловдивска металургична компания. Прозорците са изработени от Димитър Маринов от Асеновград, дървеният материал е от кооперацията. Водата за чешмата е докарана от 700 метра от манастиреца Данчо Ангелов, който се слави с най-много построени чешми в селото. Районът на с. Манастир е чудно място за поклоннически и религиозен туризъм. Покрай селището са вдигнати множество малки параклиси - новият „Св. Василий" и старият „Св. Неделя" в едноименния парк. На запад оттук по лесна пътечка се стига за десетина минути до параклиса „Св. Дух" , а оттам надолу по стръмна пътека до местността Водопада.
В района са и параклисите „Св. св. Кирил и Методий", „Св. Илия" и „Св. Георги", край който се минава по пътя за местността Каркъма с християнския кръст. Маршрутът е и един от най-приятните от с. Манастир - дълъг е 6-7 км, няма стръмни изкачвания. На 7 км от селото е местността Хайдушки поляни. Има и няколко туристически маршрута - до хижа „Свобода" и хижа „Преспа" - 2 часа и половина, до хижа „Момчил юнак" - 3 часа. В топлите сезони си струва да се разходите за релакс и пикник до местността Гъбката - ливада с горска къщурка, препоръчват местните хора. Пътеката дотам е от парка „Св. Неделя" през Равнишките, а край пътя е осеяно с ягоди и сърнели.
Приятен е и преходът до Дедови ливади, които са надолу от селото, между горното и средното шосе. Ако се продължи по асфалтовия път, се стига до Кенан дере - навремето прочута оловно-цинкова мина, в която се е добивала най-богатата на сребро руда. От това място по реката може да се идее до Червените камъни. До с. Манастир се стига най-лесно през Лъки - общинският град е само на 21 км, а Пловдив е на 74 км. В селото може да се наемат няколко къщи за гости, а наемите са между 10 и 15 лева. 12 лв. излиза нощувката в хижата, която се намира в горния край на селото, а от прозорците й се открива живописна гледка към Родопите и Стара планина.
Камен Христов
