Православната ни църква на 22 януари почита паметта на свети апостол Тимотей. Св. Тимотей произхождал от областта Ликаония, а възпитанието и образованието си получил в знаменития град Листра, който се прославил не само с изобилието на земните си плодове, но най-вече със своя апостол, тая божествена плодоносна клонка.
Тази млада издънка израснала от нездрав корен: както благоухаещата роза разцъфтява от бодливо стъбло, тъй и свети Тимотей произлязъл от елин езичник, известен със своето езическо нечестие и дотолкова затънал в пороци, колкото синът му впоследствие превъзхождал всички с добродетели и с високата си нравственост.
Майката и бабата на свети Тимотей били от еврейския народ, и двете свети и праведни жени, украсени с добри дела, както свидетелства за това свети апостол Павел: "При спомена за твоите сълзи, копнея да те видя, за да се изпълня с радост, и като си спомням за твоята нелицемерна вяра, която по-рано я имаше у баба ти Лоида и майка ти Евника, а убеден съм, има я и в тебе".
Още дете, блаженият Тимотей бил хранен не само с хляб, но със словото Божие, странял от езическото и иудейското заблуждение, и накрая тръгнал след свети апостол Павел. Свети апостол Павел заедно с Христовия апостол и ученик Варнава дошъл в Листра, както пише за това свети Лука в книгата "Деяния на светите апостоли". Току-що пристигнал в града, свети апостол Павел с една дума изцерил човек, хром по рождение. Пред това чудо жителите на града били удивени.
Скоро разбрали, че не са богове, а хора. Мнозина от този град се обърнали към благочестието. Сред тях била и майката на блажения апостол Тимотей, останала вдовица след смъртта на мъжа си. Тя с радост приела свети апостол Павел в своя дом, грижела се за него и накрая дала сина си Тимотей за обучение при апостола като дар за извършеното в техния град чудо и заради светлината на истинската вяра.
В град Пруса, който се намирал между Витиния, Фригия и Лидия, близо до Олимпийската планина, епископ бил свети Тимотей, който заради чистотата на своя живот и светостта си получил от Бога дара на чудотворството. Веднъж той умъртвил грамадна змия, която се била поселила в една пещера, обградена с кипарисови дървета, и причинявала големи беди на хората и животните.
Тази змия светият умъртвил, като хвърлил в нейната паст покрова, с който на божествения Престол се покрива осветеният хляб. Друг път той изцелил един цар, на име Арита, който страдал от тежка болест и вече бил близо до смъртта. По същия начин той възвърнал към живота и една царица и я обърнал от мрака на идолослужението към светлината на истинската вяра.
Освен това свети Тимотей, чрез даруваната му от Бога благодат, изцелявал различни болести и извършил и много други чудеса. Като узнал за светията, нечестивият император Юлиан заповядал да го заловят и да го доведат при него, а после го хвърлил в тъмница. Тук при светията се стичало множество народ. Донесли на Юлиан, че християнският епископ, който е затворен в тъмницата, учи на своята вяра идващите при него хора. Тогава Юлиан изпратил да му кажат, че му забранява да проповядва за името на Иисуса Христа.
Но свети Тимотей не се подчинил на разпореждането на нечестивия и беззаконен цар и без страх продължавал да поучава и да проповядва на народа. Когато император Юлиан отново узнал, че свети Тимотей безстрашно продължавал да проповядва за Христа, се разгневил и изпратил при него палач, за да отсече главата на светията в тъмницата.
След блажената кончина на свещеномъченика вярващите взели неговото свето тяло и го погребали с чест. Cвeтитe му мoщи ca били прeнeceни oт импeрaтoр Кoнcтaнций (337-361) в Цaригрaд и пoлoжeни зaeднo c мoщитe нa cв. Лукa и cв. Aндрeй Първoзвaни в хрaмa "Cв. aпocтoли". Пo-къcнo били oтнeceни в Итaлия oт кръcтoнocцитe. От неговите мощи се подавали множество чудесни изцеления. Имен ден празнуват всички мъже, които носят рядко срещаните имена Tимoтeй и Тимофей.
