Днес е Петровден.
Църквата на 29 юни почита паметта на апостолите Петър и Павел. Според народната вяра св. Петър и св. Павел са двама братя антагонисти.
Петър е носител на положителното начало: той е по-младият, по-здравият, по-богатият и по-работливият, а при подялбата на света между светците Господ му поверява ключовете към Рая. Той участва наравно с Бог и Архангел Михаил в небесното съдилище, като определя греховете на мъртвите души и ги наказва.
Павел е по-старият, по-болнавият, по-бедният, по-злият и по-мързеливият. Традиционните народни представи поставят двамата апостоли в родствена връзка и с други светци: за техен „брат“ се сочи св. Илия и по-рядко св. Врач, а за тяхна „сестра“ – св. Елена или св. Богородица.
Въпреки че Църквата чества двамата апостоли в един ден, в някои региони на България (основно в източната част) на св. Павел е отреден следващият ден, 30 юни (Павльовден). Петър, беден рибар от гр. Витсаида край Генисаретското езеро, е един от първите ученици на Христос и един от преданите му последователи. Павел, роден в Тарс, Киликия, първоначално изповядва юдейската религия и е сред гонителите на християните. На път за Дамаск той е ослепен от видение на Господа.
Завеждат го обратно в града, където след три дни е изцерен по чудо. От яростен противник става най-ревностен разпространител на Христовото учение. През 67 г. заедно със сподвижника му Петър са разпнати на кръст от император Нерон в Рим. Свети Павел пък бил фарисей, който участвал в гоненията на християните и дори участва в убийството на свети Стефан. Житието му разказва, че на път за Дамаск чул Божия глас, който го пита защо го гони.
Това изиграва важна роля, скоро той се покръства и става един от най-ревностните християни, проповядващи вярата. Св. Петър бива разпънат на 29 юни, същия ден св. Павел е посечен с меч. Двамата апостоли Петър и Павел символизират заблудата и покаянието и се смятат за едни от най-ревностните последователи на Христос. Двамата светци имат небесно огнена природа, а празниците им имат типичните характеристики на летни празници – тяхното честване в периода на усилена жътва има за цел да предпази реколтата от огън, пожар, гръмотевици и градушка.
Смята се, че ако не са почетени от стопаните, двамата светци причиняват летните пожари и градушки. В миналото обичаите са били много по-богати и колоритни. Девойките и жените са излизали на поляните, за да се люлеят на люлки, извивали кръшни хора и пеели ритуални песни. Вечерта обаче на празничната трапеза сядали само старите и женени хора, а младите са посрещали изгрева на слънцето.
Девойките берели дванадесет цвята, но от дванадесет различни поляни и ги поставяли под възглавницата си, за да им се присъни този, за когото ще се омъжат, надявайки се, че ще е точно онзи, когото обичат. С Петровден завършват Петровите пости и постилите отговяват с „петровско пиле“ (т.е. тазгодишно), което принасят в жертва на св. Петър. Като соларен символ, пилето/петелът и неговото жертвоприношение се свързват с омилостивяването на природните сили, които могат да погорят или опожарят реколтата.
За празника жените пекат обредни хлябове и раздават за помен на починалите малки деца от първите ябълки „петровки“. В някои райони на страната се правят сборове, на които се колят курбани и се правят общи трапези. Тъй като Петровден попада в периода на усилена жътва, на празника се разрешава да се работи до обяд.
Тъй като св. Павел се смята за по-възрастен и по-лош от брат му св. Петър, в тези части на страната, където се отбелязва Павльовден, работата е строго забранена (особено жъненето) и не се пали огън дори за приготвяне на храната, за да се предпази реколтата, имотът и домът от пожари.
В Източна Тракия не се меси и хляб, за да не се „опавлюва“ брашното, т.е. за да бъде предпазено от сплъстяване и червясване. В някои краища празникът започвал още от рано сутринта. Всички стопани отивали специално на нивите, градините, бустаните и лозята, хвърляли ситни камъчета и изричали магически слова за плодородие и берекет.
