Казват, че снимките крадат! Когато снимаш някого, сякаш открадваш от неговата самоличност, от неговата душа, от това, което то е и което ще бъде. Дори някои народи, които, разбира се, са по-изостанали в развитието си, отказват да бъдат снимани нито с фотоапарат, нито с камера, защото според вярванията им запечатването на лицата им, на действията им, може да доведе до тяхното унищожение, като бъдат обезличени, умишлено или не, от някой, който според тях може да злоупотреби с образите и движенията им! Това, естествено, са просто вярвания, които нямат силата на рационални събития, но има и един друг аспект на снимането, когато говорим за образна екзотика - и това е снимането на емигранти. Фотографът на остров Елис, където пристигали всички имигранти от света, бил много нахален - когато фиксирал някого, докато не го снима, не се отказвал, независимо дали ставало дума за човек, двойка или дори и цяло семейство. Това разказват очевидци, а иначе историята е значително по-пъстра и понякога дори и обикновена, но нерядко и напълно необикновена. Фотографът имал за цел да документира присъствието на новите емигранти на „острова на стридите“, както наричат Елис айлънд, още когато те пристигали. Той искал
да улови страховете и радостите им
надеждата в очите и опасението от неуспеха. Това е била задачата му, която впоследствие се развива и достига нови измерения и намерения.
Повече били търсени етническите типове. Целта била да се хванат расови черти, като по-късно щяло да стане дума и за расови различия. Какво да се прави, епоха, тогава именно се заражда този тип мислене – расовото, за расовите различия и несъответствия, нещо, което в Европа ще достигне много повече развитие и дори ще се превърне години по-късно в начин на водене на политически борби. За съжаление расовата теория ще вземе връх в Германия по-късно и ще стане началото на нацизма, който доведе до Втората световна война! Хората, които пристигали от целия свят на остров Елис, дори и не подозирали какво ги очаква. Те не можели да откажат да бъдат снимани, защото дори не знаят защо ги снимат. Те просто се оставят на процедурите, които възприемат като нещо стандартно, задължително и нещо, през което се налага да преминат, за да достигнат до обетованата земя, до Америка. Не са рядкост и случаите, когато някои от тези клетници, пристигнали в „новите земи“ откъде ли не,
дори не са виждали фотоапарат
и въобще не знаят какво правят с него фотографите…! Това, разбира се, са по-скоро изключенията, отколкото правилото, но нека не забравяме, че в онези години в САЩ пристигат наистина хора от цял свят. На някои места техническата революция е достигнала по-пълноценно, на други – не чак толкова, а на някои може и да не е дошла все още, въпреки че говорим за първата половина ХХ в. все пак! На старите ленти били запечатвани странни хора, с още по-странно излъчване, които имали черти повече на измъчени животни, отколкото на човешки същества, но това се дължало и на изнурителното пътуване през океана, както и на начина на живот, който те са водили в регионите, от които пристигали в Америка с презокеанските лайнери. А днес в музея на остров Елис могат да се видят някои от споменатите фотографии, които ни разказват за едни времена, които сякаш не са се случили, но всъщност са били напълно реални.
„Случайните“ фотографии
Понякога фотографите на „Острова на стридите“ лично ровели в багажа на емигрантите, уж да им помогнат, да им съдействат, само и само за да открият някаква живописна носия, екзотична шапка, накит, туника, ботуши, уникални колани и други вещи, които са интересни и са различни от обичаите в САЩ. Така те не просто попадали на ефект, а вече го и търсели, създавали сюжет, за да представят клетниците на остров Елис, за да ги впишат в историята на американската емиграция и в историята на това място - преходен лагер от стария към новия живот на цели семейства. Хората били карани понякога дори да обличат техни национални носии, които носели в багажите си, за да бъдат снимани с тях. Имало дори оборудвано студио за снимките, които се проявявали на място. Така веднага образите влизали директно в историята на Елис айлънд и на САЩ, те бивали запечатвани като уникални и придавали допълнителна екзотика. Тези антропологични портрети често са публикувани в списания, които правели екстремистка пропаганда. Тези списания се опитвали нагледно да докажат неравенството между расите и непълноценността на някои от тях, като призовавали Америка да се пробуди и да ограничи достъпа на тези хора до своята територия. Цели народи са били анатемосани от тези списания, защото според тях така се внасяла поквара в САЩ.
