сн. “Гардиан”

Всяка година повече хора се стичат от България в София, отколкото всички, които напускат страната и се заселват в чужбина. Статистиката е категорична, че миграцията към столицата е по-голяма от миграцията към чужбина - на година 20-30 хиляди граждани се заселват в София. Само за сравнение всички българи, които работят във Великобритания, са в рамките на 100-150 хиляди. Ако Великобритания среща проблеми с имигрантите, то София би следвало отдавна да е в социален и икономически упадък. Защо ли това не е така?

Ефектите от това движение на хора винаги са били едни и същи - икономическо и социално развитие за мястото, което привлича повече хора. Трудно ще се сетим за пример в историята, където хората са се втурнали да живеят някъде и това място е изпаднало в упадък? Не че развити общества не са се сривали, но причината съвсем не е била в притока на хора. Интересно е, че това не се приема като проблем в рамките на държавата - никой не твърди сериозно, че притокът на хора в София вреди на местната икономиката или на заетостта в столицата. Не съм чул някой да се оплаква, че от провинцията са дошли „готови на всичко" водопроводчици и обущари например, които са взели работата на местните „стари" софиянци. Хората просто разбират, че подобна теза е тотално сбъркана. Данните също са категорични, че икономически столицата изпреварва с много всички останали - на практика там, където има най-голям приток на хора в страната, има и най-голяма заетост.

Голямата разлика идва вече между миграцията към столицата и тази към чужбина. Когато в едно общество се раздават „безплатни" облаги, то съвсем не е чудно, че чужденци се стичат да си вземат „своето". Класически пример за подобни облаги за местните и решение за чужденците имаме от тази година - в Талин, Естония, вече си имат безплатен транспорт за местните, които се идентифицират със специална карта, а чужденците си плащат. Ето ви елегантно решение на подобен казус - чужденците не могат да се възползват от социалната система на местните. Забележете, че никой не забранява достъпа им до Талин или до автобусите, просто ограничава социалната придобивка и никой не тежи на другите.

Някои биха казали - да, но когато говорим за права на студенти, достъп до здравеопазване и социална и трудова защита, нещата са различни. Още повече че в ЕС трябва да се спазват някакви общи правила и не можеш толкова лесно да отделиш облагите от потенциалните имигранти. Отговорът е съвсем прост - има договор, уважаеми. Когато България се присъедини в ЕС, това стана с подписването на договор, а в него пише най-различни неща, касаещи правата ни (като да пътуваме и работим свободно) и задълженията ни (например да прилагаме разни безумни директиви). Така е и с другите страни. В ЕС има договорни отношения и според тях българите ще могат свободно да работят във Великобритания от следващата година. Общо взето вече не обсъждаме дали и на кого е изгодно, тъй като отдавна сме го подписали. Ако на някой не му харесва, има и алтернатива - референдум и напускане на съюза.

Така или иначе, като оставим настрана политическите дивиденти от темата, Великобритания няма от какво толкова да се вълнува - едва ли ще се наблюдава някакъв бум на имигрантите в идните години. И сега има безброй възможности за учене и работа в чужбина (включително във Великобритания), така че потенциалът от имигранти в голямата си част вече е активизиран. Рекордна в това отношение беше 2010 г., когато кризата засили движението към столицата и към чужбина, без това да доведе до някакви сътресения. След това се наблюдава затихване на миграционните процеси. В крайна сметка миграцията се влияе от възможностите за работа, а трудовите пазари в Европа съвсем не са в цветущо състояние.

Петър Ганев*

*Авторът е старши икономист в Института за пазарна икономика