Саид Мутлу

Пасторална картина на заснежени планини и произведения на традиционното българско занаятчийство се смесват с арабски книги и календар с изглед от Мека в офиса на Саид Мутлу. Стаята отразява смесената идентичност на Мутлу и Сърница, езерен град в най-южните части на България, където жените носят фереджета, мъжете се събират на приказка в кафенета на площада, а къщите са струпани около джамия вместо около църква. България е страна - членка на ЕС, където мюсюлманите са вековно общество, а не скорошни имигранти, но някои смятат, че дълготрайното съвместно съществуване е в опасност.

Мутлу е изправен пред съда по обвинения в ръководене на нерегистрирано крило на „Ал Уакф-Ал Ислами", фондация, финансирана главно от твърдолинейни салафистки мюсюлмани от Саудитска Арабия, които проповядват ултраконсервативната версия на религията. Той отрича обвиненията. „Има напрежение сред хората тук. Те са дълбоко шокирани от делото", казва Мутлу, спокойно говорещ и сериозен 49-годишен мъж, носещ анцуг на ивици с цветовете на българското знаме. Мутлу е обвинен, че е проповядвал в една от джамиите в Сърница и в кафене антидемократична идеология, призовавайки за налагането на шериата и подстрекавайки към религиозна омраза.

Делото, в комбинация с бомбения атентат срещу автобус с израелски туристи това лято, показа разделенията в обществото. Националистите твърдят, че балканската страна може да се окаже лесен път за проникване на радикални ислямисти в Европа. Протести както на мюсюлмани, съставляващи около 15% от 7,3-милионното население на България, и на националисти разтърсиха Пазарджик, голям град в подножието на Родопите, където се гледа делото на Мутлу.

„Когато нещата в страната не вървят добре, те опитват да създават етническо напрежение, за да отклонят вниманието от действителните проблеми", казва Мутлу, оправяйки очилата си и свивайки широките си рамене. „Днес те внасят радикален ислям, утре сигурно ще искат ислямска автономия. Трябва да се събудим, докато не е станало твърде късно", отбелязва пък пенсионираният учител Павел Петков. Мутлу, който е учил ислям в Саудитска Арабия, е имам на Сърница от 1998 г. и си е спечелил широко уважение в местната общност заради познанията си по теология и мекия си изказ. „Доколкото го познавам, този човек е чист. Той е имам над 20 години. Не можем да кажем нищо лошо за него", казва кметът на Сърница Мустафа Аликанов.

Някои български мюсюлмани са етнически турци, други са българи, чиито предци са сменили религията си по време на османското владичество, приключило през 1878 г. Процентът на ислямското население е най-високият от всяка друга държава - членка на ЕС. Процесът съживи спомени от 80-те години на миналия век, когато стотици мюсюлмани бяха принудени да променят имената си в български, а над 300,000 души напуснаха страната заради кампания на комунистическия диктатор Тодор Живков за съживяване на българската култура, политика, допринесла за свалянето му от власт през 1989 г.

С приближаването на изборите идното лято и несигурният втори мандат на десния премиер Бойко Борисов мнозина в ислямската общност подозират, че обвиненията срещу Мутлу и другите са скалъпени и целят да увеличат подкрепата за правителството. Те твърдят, че правителството на най-бедната държава - членка на ЕС, нехае за техните нужди, а икономиката, която се възстановява бавно от дълбока рецесия с безработица, достигнала 11% и продължаваща да расте, засилва недоволството сред двете общности. Районите, в които живеят мюсюлманите, са по-бедни и общността се чувства пренебрегната в последните повече от 20 години от падането на комунизма. Обвиняемите отричат да са получавали пари от „Ал Уакф-Ал Ислами", въпреки че някои от тях са учили в Саудитска Арабия. „Налице е отчуждение, разочарование. Балансът е нарушен. Имаме страна, която е безразлична към 1 милион души от своето население", казва Михаил Иванов, лектор по проблемите на малцинствата в Нов български университет в София. Разделителните линии станаха още по-ясни след самоубийствения атентат, при който загинаха петима израелски туристи и български шофьор в черноморския град Бургас през юли. Израел обвини за атентата Иран и ливанската ислямистка групировка „Хизбула". Иран отхвърли обвиненията и обвини Израел в извършването на атентата. Част от опасенията пречат на усилията на България да се присъедини към Шенгенското безвизово пространство. Веднъж стигнали до България, имигрантите ще са свободни да пътуват в целия блок.

„Обществото беше ужасено от Бургас и случилото се засили впечатлението, че има проблем под повърхността, който ще избухне всеки момент", казва Йоанис Мичалетос, независим аналитик по въпросите на сигурността в Югоизточна Европа, който работи в Атина. Канцеларията на Главния мюфтия иска да ограничи проблемите между общностите и главния секретар Ахмед Ахмедов казва, че познава обвиняемите от дълго време и не е забелязал нищо необичайно в поведението им. Нещата обаче могат да ескалират. „Когато постоянно ровите в кошера, рано или късно той може да експлодира. Хората трябва да знаят, че не отглеждаме атентатори самоубийци в подземията", допълва Ахмедов.

Друг от обвиняемите, Хаири Шерифов, ръководи младежкия футболен клуб Рудозем, на 10 км от границата с Гърция. Обвинен, че учи децата на краен ислям, което той отрича, Шерифов казва, че 50-те момчета, трениращи футбол на порутен стадион, са както мюсюлмани, така и християни и няма религиозен елемент в клуба. „В общности със смесено население като Рудозем, където всички се познаваме, смятам, че ще бъде трудно, да не кажа невъзможно, да избухне напрежение. Но хората, които са далеч от нас и не ни познават, могат да останат с грешно впечатление", допълва Шерифов.

Цветелия Цолова, Сам Кейдж, „Ройтерс"