Реме Бака по времето, когато става свидетел на катастрофата
Запалените по истории с НЛО отдавна са обявили Ню Мексико за Мека на подобни истории. В областта е имало няколко странни катастрофи, немалко от тях са през 40-те години на миналия век. Информационното затъмнение кара повечето хора да вярват, че там действително са падали летящи чинии. По всяка вероятност причината това място да е такава аномална зона е областта на Четирите ъгъла - географска точка в САЩ, формираща се от докосването границите на 4 щата: Югозападно Колорадо, Северозападно Ню Мексико, Североизточна Аризона и Югоизточна Юта. Името идва от паметника на четирите ъгъла, разположен там, където се докосват четирите щата - единственото подобно място в Америка. Всъщност мястото е разположено върху древни индиански земи, които са много силна енергийна точка, за която се предполага, че извънземните може да са използвали за свои цели. Наблизо се намира една от най-известните извънземни подземни бази в САЩ - Дълси. Всичко това прави областта много интересна.
Родени близо до зоната на атомните тестове и живеещи в сянката на Зона 51, две малки латиноамерикански деца взели участие в едно удивително събитие, случило се през август 1945 г. Деветгодишният Хосе Падиля и седемгодишният Реме Бака стават свидетели на катастрофа на летяща чиния в земите на семейството на Падиля, в град Сан Антонио, Ню Мексико. Те присъствали на едно от най-забележителните събития в НЛО историята.
Книгата озаглавена „Born on The Edge of Ground Zero, Living in the Shadow of Area 51", е издадена през февруари 2011 г. и представлява подробен разказ на Хосе Падиля и Реме Бака за тяхната случка от детството. Те обясняват как са видели самата катастрофа, начина, по който са изглеждали съществата, отломките, които са взели, разчистването на мястото от военните и задълбочен анализ за важността на този случай.
Публикуван за първи път в ,,Да маунтийн мейл", Сокоро, Ню Мексико, на 2 ноември 2003 г. от журналиста Бен Мофет, случаят бе прехвърлен на мен - журналиста и изследовател Паола Харис на 4 май 2009 г. Желанието най-накрая да разкрия подробностите и любезната покана от страна на Реме Бака ме накараха да излетя за Гиг Харбър, щата Вашингтон, в северната част на САЩ, за да интервюирам Реме Бака и жена му, Вирджиния, през юли 2010 г. Впоследствие интервюирах Хосе Падиля по телефона, от къщата на Бака, тъй като в момента той живее в Калифорния. По време на двудневния ми престой имах възможността да видя и фотографирам парчето, което Хосе е измъкнал от кораба, както и да проуча детайлния анализ на композицията му, направен в Европа.
Това е един от най-удивителните случаи в моята кариера и помага да бъде допълнен пъзелът защо толкова много останки от катастрофирали апарати биват прибирани в Ню Мексико. Като журналист Бен Мофет прекрасно описва това покритие на фактите, позволявайки ни да видим къде този случай се вписва в НЛО историята. В това смутно време един малък контингент от американската армия преминал почти незабелязано през Сан Антонио в средата, докъм края на август, изпълнявайки секретна мисия.
Малко или почти нищо не е било публикувано за мисията, обвита в тайнствената атмосфера на това време. Военните заповеди очевидно са дошли от Уайт сендс провинг граундс - най-голямата военна база в САЩ, на изток от мястото, където бомбата бе избухнала. Това била една възстановителна операция, предназначена за пустинния и изпълнен с шубраци район западно от стария път US-85 и това, което сега се нарича крайпътен знак 139, отбивката за Сан Антонио на междущатския път 25.
В продължение на няколко дни войници в армейски униформи товарят останките от разбит летателен апарат на огромен камион и ги транспортират. Че такава операция се е провела между 20 и 25 август 1945 г., няма никакво съмнение според твърденията на двамата очевидци на събитието, бившите жители на Сан Антонио - Хосе Падиля и Ремиджио Бака. Падиля, тогава на 9 г., и Бака, на 7 г., тайно наблюдавали голяма част от работата по прибирането на отломките от близък хълм.
Благодарение на работата на Бен Мофет, както и на самите свидетели (в момента над 70-годишни) светът ще разбере, че е имало известен извънземен интерес към откриването на атомната бомба от страна на хората. Тя отвори кутията на Пандора в човешката история, която не може лесно да бъде затворена, поставяйки човечеството и може би някои посетители от различни измерения в опасност от пълно разрушение. Сан Антонио беше повече от катастрофа, поява или събитие. То бе предупреждение, че военните са невнимателни не само в САЩ, но и по целия свят. Ако добавим и смелите свидетелски показания на хора от военновъздушните сили на САЩ, на пресконференция във Вашингтон, водена от Робърт Хейстингс и седем пенсионирани офицери на 27 октомври 2010 г., тогава ще осъзнаем, че времето да се говори е дошло. Ако тези посетители имат възможностите на едно НЛО да деактивира или сваля нашите ядрени ракети, то можем да видим, че 70 години по-късно те предприемат действия. В основата си случаят от Сан Антонио представлява мирно послание, едно много силно предупреждение към планетата.
Ето част от интервюто с Реме Бака, което взех през 2010 година.
П.: Бил си на 7 г. тогава, нали?
Р.: Да. Отидохме да търсим тази крава. Докато бяхме там, потърсихме подслон, защото е нормално през късното лято да има гръмотевични бури и светкавици, така че се подслонихме под един хълм. После продължихме. Трябваше да слезем от конете, защото теренът бе стръмен и скалист, а конете не се справяха добре върху скали, нараняват си копитата. Заменихме юздите с въжета и ги затегнахме, за да могат да пасат. След това продължихме пеш. Стигнахме до място с много храсти и кактуси. Докато вървяхме през тях, чухме стон и открихме, че идваше от кравата, която търсехме - беше родила. Това беше част от началото на новото стадо от крави с бели лица. Червена крава с бяло лице и бели крака. Фаустино беше купил крава и бик от Испания и ги развъждаше. Това беше една от породите, които използваха за месо в Щатите. Намерихме я и слязохме до един хълм по-надолу. Хосе беше опаковал обяд, няколко тортили и ябълки. Седнахме да ядем и заваля. Скрихме се, за да не се намокрим. Запръска замалко и това бе всичко. Приготвяхме се да се качим обратно, за да видим как е кравата и дали яде и да разгледаме по-подробно нейното малко. Докато правехме това, чухме силен трясък.
П.: Чули сте катастрофата.
Р.: Тогава не знаехме, че това е катастрофа. Чухме звук, все едно беше избухнала атомна бомба. Когато бомбата избухна, Хосе и майка му бяха станали рано сутринта. Тя избухна, след като баща му бе отишъл на работа. Майката на Хосе погледнала през пукнатината на вратата отблясъка от експлозията и в резултат на това загубила зрението си на едното око. Според Хосе те почувствали гореща вълна и тътена на земята.
П.: Значи звукът ви е бил познат?
Р.: Да, много близък до това. Те бяха по-близо до експлозията, отколкото аз, леглото ми се удари о стената и ме изхвърли, майка ми се събуди и се опита да ми обясни, че всичко това е просто буря. Чухме този звук и земята се разтресе, връщайки ни спомените за взрива на атомната бомба. Отново ли тестват или какво? Огледахме се и видяхме дим, идващ от няколко каньона по-надолу по този път. Хосе каза: „Нека да отидем и да погледнем какво се случва." Започнахме да вървим и видяхме малък пушек в същата посока. Когато достигнахме хребета, пушекът бе по-гъст. Тогава си проправихме път надолу, за да видим това, което изглеждаше като голяма вдлъбнатина в земята. Все едно оттам бе минавал грейдер (прикачено устройство към машина за разкопаване и изравняване на пътища - бел. пр.). Не ни беше известно някой да има 30 метра широк гребач, но със сигурност изглеждаше така. Започнахме да вървим по издълбания път, бе доста груб и топъл. Стъпалата ни се нагорещиха. Хосе взе бинокъла си и започна да наблюдава, за да види какво е това. Той каза: „Знаеш ли, има нещо там. Да видим дали може да се доближим още." Гледахме през бинокъла и можех да забележа дупка от едната страна на обекта. Обектът беше с формата на авокадо. Общо взето, това беше всичко, което стана онази нощ. На следващия ден Хосе дойде до моята къща, аз отидох с него до неговата, където се срещнахме с Еди Аподака, полицай и приятел на семейството. Фаустино го помоли да дойде с нас до мястото на катастрофата. Те се возиха в полицейската кола, а ние - в пикапа. Карахме, докъдето можем да стигнем с колите, а останалото извървяхме пеш. Когато се доближихме до мястото на катастрофата, поглеждайки надолу, не можахме да видим обекта. Те влязоха вътре, ние стояхме там, седнахме и ги наблюдавахме. Бяха вътре 5 или 10 минути и излязоха. Бяха си променили отношението напълно. Все едно бяха различни хора. Бяха видели нещо, което никога не бяха виждали. Излязоха и казаха: „Добре, eто как стоят нещата. Искам да слушате. Това е доста сложно. Под клетва сте. Не казвате на никого за това, нито на брат си, нито на братовчед си, нито на майка си, нито на баща си, това е сделката. Ние ще имаме грижата за това. И причината е, че можете да се забъркате в неприятности. Ние искаме да ви държим далеч от такива."
Съгласихме се на това, изнесоха ни голяма лекция и го взехме много насериозно. Но ние така или иначе вече бяхме видели кораба и знаехме много добре, че работата е сериозна.
Паола Харис, ,,Мистикс"
