„Я си признай, не избра ли кинопродуцентството, за да имаш най-голямата свобода последен да вземаш решение?“, питам Мартин. Продуцент на 19 години?... Ще влезе в историята на киноиндустрията. А вече е направил няколко филма, два от тях събраха 5 награди в Кан...
Мартин Малинов преди дни се е върнал от България в Лос Анджелис, едва ли не от летището е „кацнал“ на снимачната площадка. От там дава интервю за BG VOICE в обедната почивка. Графикът на младия продуцент е запълнен, свикнал е на дисциплина и точност.
„Когато идеята за филма е моя и работя с някой режисьор, често се случва моята визия и неговата да не съвпадат на 100% – продължава темата за избора Мартин. – Винаги искам да чуя и други идеи, често тези на режисьора са много по-добри от моите... Но ми харесва да знам, че ако съм си решил една сцена да е на 100% по начина, по който я мисля, ще имам свободата така да я направя. Главната причина да избера продуцентството обаче е, че установих, че съм добър в организирането на работата зад камера.“
Пети уикенд снимат късометражен филм, остава им още седмица. „Доста амбициозна продукция“, споделя Мартин за лентата, в която освен продуцент, е и първи асистент-режисьор. Идеята е на режисьора Чарлз Уинокър, негов състудент в университета „Чапман“ в Ориндж Каунти до Ел Ей. От екипа, който Чарлз е събрал,
всички са студенти в „Чапман“.
Драмата Albright, по името на главната героиня Ани Олбрайт, разказва историята на две филмови продукции, които се снимат едновременно през 50-те години на миналия век. Едната е високобюджетна и с най-популярната актриса в главната роля, а другата – нискобюджетна и с не толкова популярна актриса.
Когато продуцентите на по-бедната продукция разбират, че двата филма ще се представят в един и същи ден, са силно притеснени, че техният проект ще се провали. Те решават да убият актрисата в главната роля във високобюджетния филм. Брутално. Резултатът е, че не толкова известната актриса заема мястото на известната и се прославя в Ел Ей...
Интересен избор на Мартин Малинов, чиято страст са филмите с ужаси. „Искам да се пробвам във всички жанрове“, казва 19-годишният продуцент, и не се обижда на думата „кинаджия“, даже така се нарича.
Роден е в София. До 9-ата си година гледа много филми, но предимно детски и семейни. За пръв път взема в ръцете си камера, когато е на 10 години. Първо снима с фотоапарат и си прави влогове.
Психо хорър филмът, по който се захласва, е култовата лента
„Сиянието“ с Джак Никълсън
Вместо да изпада в ужас от бруталните сцени, Мартин иска да разбере как са снимани. „Изведнъж от детски и семейни филми преминах на ужаси“, смее се той и признава, че в тях е в стихията си.
На 13 години той прави първия си филм – „Плачът на смеха“ – трилър, драма, екшън. „Бях и продуцент, и режисьор, сценарист, монтажист, мениджър локации и още 15 други работи“, казва той. Филмът разказва за клоуни, които си отмъщават на хора от миналото им. За да събере бюджет за професионален снимачен екип, Мартин казва на приятелите си, вместо подаръци за рождения му ден да подпомогнат бюджета на филма.
Когато отива да разгледа студиото и декорите за снимките, управителят го отминава като пътен знак. Кой би предположил, че
това хлапе е продуцентът,
с когото има среща! Когато Мартин без проблем кара възрастните професионалисти по специални ефекти да направят всичко, което си е наумил – да взривят кола, да запалят една стая, да наводнят друга и да предизвикат ураган на закрито – си казва, че в това е неговата стихия.
Родителите му приемат тази страст като едно от стотиците му хобита. „Две години ми отне да ги убедя, че това е, с което искам да се занимавам. А после ме подкрепиха“, спомня си Мартин. За известно време той спира да снима, но по време на пандемията гледа много филми, отново се пали.
Междувременно 14-годишен заминава да учи в топ колежа на Швейцария с пансион Le Rosey, като при всеки удобен случай се връща в България, за да снима. Два от филмите, които прави, с екип само от българи (освен сценариста) печелят много награди на международни филмови фестивали.
Witchy Woman („Око за око“) е възможно най-ужасяващият хорър. Доста брутален филм. Пет минути е целият кървища и ужасии, но спечели много награди в Щатите, Англия и Австралия“, казва той. На филмовия фестивал Remember The Future през ноември в Кан, чиято цел е да насърчи младите и независими кинотворци, два филма, продуцирани от Мартин и снимани в България, с български екипи, печелят общо 5 награди, включително и за най-добър продуцент.
Филмът Nothing Can Ever RuinThis („Нищо не може да разруши това“) – романтика и драма – печели наградите за най-добър продуцент, най-добър романтичен филм и най-добра кинематография.
Другият филм – An Alcoholic Visits Me Every Night („Алкохолик ме посещава всяка вечер“) е за един алкохолик, който всеки ден пие по бутилка, през нощта го посещава вампир, смуче от кръвта му и му оставя нова бутилка. Лентата е с награда за най-добър актьор в късометражен филм (за Георги Къркеланов) и за най-добър звук.
Тези 5 награди увеличават многократно шансовете на Мартин да спечели статуетката „Златна фея“ и филмите му да се излъчат на Световния филмов фестивал през май в Кан. „Чакам си имейла, че съм победил“, казва той.
От следващата учебна година
планира да се премести в NYU
- Университета на Ню Йорк. „Сега в университета „Чапман“ уча продуцентство, но в NYU ще имам 2 специалности – „Кинопродуциране“, или правене на филми, режисура, монтаж, операторско майсторство, и „Бизнес“. Всичко това е важно за един продуцент“, казва той. Чака до края на април да разбере дали е приет.
Той е бил сценарист и режисьор на първите си 2 филма – „Плачът на смеха“ и „Око за око“. „Видях, че не е моето – казва Мартин. – Хорър ми е най-любимият жанр и с него продължавам. Там съм най-силен.“
Как се раждат кървавите сюжети във въображението му? „Някои от тях сънувам, за други просто ми хрумва някаква тема, персонаж, или един кадър, една локация. Записвам си всичко в телефона, имам една папка с идеи. Когато започвам да снимам нещо, вземам някоя идея. При някои хора първоначално идва цялата визия за филма, докато при мен по-скоро нещо ме вдъхновява. Може да е нещо много малко и покрай него да изградя общата линия“, казва той.
В България има 5 филма, в Щатите вече са готови 2 късометражни, има и един музикален клип. Скоро и филмът Albright отива на постпродукция, а Мартин вече подготвя още два. „От малък съм такъв – винаги трябва с нещо да се занимавам, нещо да правя, а и вече трябва да държа високо ниво на професионализъм“, казва младият продуцент.
Заедно с режисьора Димитър Гочев от сериала „Под прикритие“ подготвят документален филм за Петър Дънов. „Баща ми много се интересува от Петър Дънов и покрай него и аз започнах много да чета - казва той. - Искам да го разбера. Това ще е първият документален филм за Учителя и ще е уникален. Българска продукция е, но ще снимаме в цял свят. Екипът е снимал много в Рила, във Варна, ще ходят в Кан, в Щатите...“ Другият филм пак е хорър, късометражен и ще се снима в САЩ.
„В началото много хора ме подценяваха заради възрастта - откровеничи Мартин. - Аз обаче показвам на всички, че макар да съм само на 19, знам какво правя, а и имам вече достатъчно опит. Общувам и работя по филмите с доста добри творци в Щатите, които гледат сериозно на мен. В университета сме създали общество от хора с големи амбиции...“
Мартин се опитва да отделя време и за другото си голямо хоби и страст през целия му живот – китарата. Свири от няколко години. Вратар е по хокей още от Швейцария и сега е продължил в Ел Ей.
Плановете му са след завършването на университета в Щатите да се премести в Англия и оттам да работи за страната и за Родината си. „В България засега е много трудно да направиш „успешен ужас“ – двамата се смеем на заиграването с думи. – Много е трудно да се прави хорър, още повече в България. Имам доста големи идеи дори и за сериал от българската история – за самодиви, за интересни легенди, в хорър жанра.“
Трите му последни филма вече са реализирани от
собствената му продуцентска компания MBM Production
(от инициалите на името му Мартин Бориславов Малинов), която регистрира през 2020 г. „Това е кинематографска продуцентска къща, която винаги се стреми отвъд очевидното“ – е смелата заявка на младия му екип, в който всички са българи, освен директора по постпродукциите.
„Сега ще направя дистрибуция в Щатите на последните филми. Със сигурност ще работя и по проекти в Америка, но и в България има много големи таланти и професионалисти, които нямат възможност да покажат какво могат, или работят предимно за чужди продукции. А аз искам да работя за български продукции и да ги показвам в цял свят“, казва младият българин, който все още не е навършил 20 години...
