Румен Йовчев е първият българин, имал честта, да бъде капитан на най-големия пътнически кораб в света.

През 2007 година

той приема предложението за работа на една от най-големите круизни компании в света - Royal Caribbean. Желанието му за работа в тази компания е още през 1997 г., когато изпраща своята автобиография, но тогава отговорът на Royal Caribbean е отрицателен. 

Преди да бъде капитан на круизен кораб, Йовчев е капитан на товарни кораби.

Прочети още

"Разликата е в товара. Нашият скъпоценен товар на круизния кораб, това са нашите пасажери", смее се той и обяснява, че най-голямото удоволствие е общуването му с хората по време на плаване. "Едно е да имаш товар, който само се натоварва и разтоварва, а съвсем друго е да имаш такъв товар, който се движи, приказва, радва се или се сърди".

"Всеки път когато се качвам на кораба - изживявам детската си мечта"

Професията на кап. Йовчев е детска мечта и казва, че всеки път когато се качи на кораб - живее мечтата си.

На въпроса кой го е запалил по корабите, Румен Йовчев сподели в ексклузивно интервю пред BG VOICE, че това е неговият баща.

"Той винаги е работил като корабен агент и ме е водил на посещения по кораби. През 1977 година когато бях на 7 години направих първото си плаване с кораб от Либия Триполи, където бяхме цялото семейство в продължение на пет години, до Варна." 

От този момент всичко в него се е насочило към корабите. "Дори рисунките, които правих като малко дете. Рисувах само кораби и това беше."

Най-екзотичните места, които е посещавал

са в Индийския океан - островите Занзибар, Мадагаскар, Сейшелите. Тези места капитанът описва като запазения рай на Земята. 

"Там екзотиката, романтиката, да се върнеш 200-300 години назад беше нещо наистина много впечатляващо. И препоръчвам, който има възможност, да посети този регион."

Освен с красотата на непознатите земи, професията го среща и

с много премеждия по време на плаване. 

Най-много трудности

е имал докато е бил капитан на товарен кораб. Оказва се, че пиратите живеят не само в приказките и филмите, а са сериозна пречка за редица моряци.

"Бил съм в средата на терористична атака в пристанище, бил съм в регион, където съседен кораб е нападнат от пирати, бил съм в пристанище, където пък ние сме били обект на грабежи посред нощ - качване на борда, разбиване на контейнери, скачане зад борда, нараняване на моряци." 

На първо място винаги е гледал безопасността на екипажа, разказва Румен Йовчев.

"Капитанът е главата на екипажа, но всеки един член е много важен"

Плаването на круизен кораб го среща с много хора, а екипажът му варира между 250 и 3000 човека - всеки с различна националност, различна култура и религия. "Аз никога не деля моряците по това от къде идват. За мен има добри моряци и не толкова добри моряци."

Прочети още

"Лично аз имам комитет от няколко старши офицера - като стар капитан, директор, шеф механик, HR мениджър, с които формираме основното командно ядро на кораба. Това са най-доверените, с които ежедневно се срещаш и обсъждате какво и как да постигате на кораба."

Мечтаната професия го лишава обаче и от много неща

"Първото и най-важно, това е семейството. Всеки един път, когато тръгваш на море, това си е поредната раздяла. Остъстваш по празници, лиспваш често."

От друга страна, приятелства, които е имал на брега, постепенно започват да се губят, казва Румен Йовчев. "Хората на брега имат своето ежедневие, изведнъж ти идваш от някъде за малко и така, иска се упоритост, за да можеш да поддържаш и тези приятелства."

Една моряшка поговорка казва, че “Никой не е господар на море”, затова кап. Йовчев не пропуска да се помоли преди плаване на Св. Никола. Това е неговият ритуал преди и след всяко плаване.

"Последния ден на брега отивам във Варна в църквата Св. Никола да си запаля свещ и да си поприказвам със светията, да поискам неговата подкрепа. И разбира се, когато се прибера, първите дни когато съм във Варна отново посещавам Св. Никола, паля свещ за благодарност, че съм се върнал жив и здрав. "