Само на пръв поглед Денят на благодарността си прилича много с чествания в Германия подобен Празник на реколтата. В България пък близък е Празникът на житото и хляба, възникнал като ритуал по случай първа жътва. Идеята е обща: християнската традиция повелява хората да са благодарни за реколтата.
В САЩ обаче Денят на благодарността е с много по-дълбоки корени в обществото и неслучайно той е национален празник, за мнозина дори по-значим от Коледа. Той се отбелязва винаги в последния четвъртък от ноември. Решението е прието през 1863 година от тогавашния американски президент Ейбрахам Линкълн. През 1941 година Американският конгрес го утвърждава като общонационален официален празник.
Кога и как започва всичко
Традицията тръгва от ранните заселници - отците пилигрими, които през 1620 година тръгват от Плимут в Англия към Новия свят с кораба "Мейфлауър" и се установяват в района на днешния щат Масачузетс.
Пилигримите са били привърженици на радикалната християнска вяра, стриктно придържащи се към Библията. В своя радикализъм те дори отхвърляли епископите като творения на Сатаната. Историците описват това догматично вероизповедание като близко до сектите, някои ултра консервативни кръгове в САЩ и до днес се позовават на отците пилигрими.
Сред сто и двамата пътници, които през 1620 година тръгват да прекосяват Атлантика, е имало жени и деца, но също и чисти авантюристи. Тримачтовият "Мейфлауър" устоява на бурите в океана и те успяват да стигнат американския бряг, но значително пó на юг от планираното - в днешния Провинстаун в щата Масачузетс.
Понеже пилигримите нямали достатъчно запаси от храна, а и песъчливата почва не била плодородна, те скоро се прехвърлили на другия бряг на залива, където през декември 1620 година основали своя колония, която нарекли Плимут. Първата зима обаче заселниците преживели с помощта на местното коренно население от племето Уампаноаг, които ги снабдявали с храна и им показали местните техники за отглеждане на земеделски култури.
През есента на 1621 новодошлите и местното индианско население вдигнали празник, който продължил 3 дни: за да изразят своята благодарност. Трапезата те отрупали с пуйки, царевица и картофи - една традиция, запазила се и до днес.
Мирното съвместно съществуване между заселниците и индианците е било голямо изключение, тъй като след 1630 година все по-често се стигало до насилие. Много от наследниците на коренното население и до днес свързват Деня на благодарността по-скоро с геноцида, извършен над техните предшественици от европейските преселници.
Заселниците от Плимутската колония не са били първите европейци в Северна Америка. Според някои предания, Денят на благодарността е бил честван и от други общности преди тях. Но в САЩ за начало на празника се смята официално именно съвместното отпразнуване в знак на благодарност от Плимутската колония и индианците-уампаноаг през 1621 година.
Пуйки и Черен петък
Значително по-нова е традицията за помилването на пуйка от действащия президент по случай Деня на благодарността. Този ритуал тръгва от Ейбрахам Линкълн - 16-ия президент на САЩ (1861 - 1865), след когото Джордж Вашингтон обявява първия Ден на благодарността през 1789-а година. Официално обаче церемонията е въведена от президента Джордж Буш старши през 1989 година.
След Деня на благодарността за много американски семейства започва голямото коледно пазаруване, поради което още на следващия ден - на т.нар. Черен петък - магазините привличат клиентите с огромни намаления. И за разлика от традицията с пуйката, тази с намаленията за Черния петък се е разпространила из целия свят.
