На 7 март се навършват 40 години от последното отвличане на самолет в България. През 1983 година четирима младежи се опитват да отклонят самолет по линията София-Варна и искат да достигнат с него до Виена. Лъчезар Иванов, Красен Гечев, Ивайло Владимиров и Валентин Иванов са на възраст от 17 до 22 години. Те са софиянци, дребни престъпници, които имат проблеми с правосъдието. Планът им за бягство е изключително дързък. Той до голяма степен копира действията на поляк, отвлякъл самолета Бургас – Варшава само година по-рано и успял да избяга в Австрия. Четиримата младежи избират самолета София-Варна, като планираното отклонение отново към Виена. Там по план трябва да поискат политическо убежище.
Планът им се ражда в боулинга на НДК, емблематично място в София по онова време. Там Валентин и Ивайло научават от приятели историята на поляка Збигнев Пурал, който през октомври 1982 г. отвлича самолет Ту-134 от чартърен полет Бургас-Варшава. 40 минути след началото на полета 27-годишният поляк хваща стюардесата и опира бръснач в гърлото й. Иска самолетът да кацне в Западна Германия (ФРГ), но после склонява на Виена. При кацането се предава на властите и е приет заедно със съпругата си. Другите 68 пътници се връщат във Варшава, въпреки че могат също да останат в Австрия. Така и българската четворка започва подготовката за изпълнение на отвличането. Първата задача на бъдещите „терористи“ е да се снабдят с паспорти. Това е голяма трудност, защото Валентин като войник не разполага с такъв, а Лъчезар е изгубил своя. В крайна сметка успяват да вземат документи на познати, с които си приличат. Успяват и да купят на черно 300 долара и 100 германски марки. За датата на бягството избират 7 март. Неочаквано възниква сериозна пречка. Ден по-рано, на 6 март 1983 година, войникът Валентин се озовава в ареста на поделението, където служи. Успява да избяга от ареста. Приятелите му го чакат с такси и тръгват към София. По пътя той се преоблича в цивилни дрехи. Почерпват се обилно в ресторант „Шумако“. „Утре ще пием във виенски бар!“ – такава наздравица вдига Валентин, без да подозира, че
текат последните часове от живота му
и за него утре просто няма да има. Там четиримата теглят чоп. Той трябва да определи кой ще се нагърби да заплашва стюардесата. Жребият се пада на най-малкия Ивайло. 17-годишният младеж се уплашва и казва, че няма да се справи. Така с най-важната част от плана се нагърбва Валентин. Вече на самото летище отиват до барчето и изпиват по още 100 грама водка за кураж. Разделят се на две двойки, за да не събудят подозрение. Уговарят се и да минат проверката преди самолета през 15 минути. Това също е, за да не събудят подозрения. Проверката е символична и младежите успяват да се качат на борда заедно с 4 джобни ножчета, купени същата сутрин. Избират последните четири седалки в самолета, за да им е подсигурен гърбът и да могат да следят всичко, което се случва на борда. Малката машина Ан-24 отлита от летище София точно в 18 часа.
Около 15 минути по-късно планът им се привежда в действие. След раздаването на сладки и кафе стюардесата е повикана от Валентин, който започва да симулира повръщане. В момента, в който тя се приближава до него, той я сграбчва и
опира ножа си в гърлото й
Красен и Ивайло пък хващат пътниците пред себе си, като увиват коланите си около вратовете им. Лъчезар става на пътеката, размахва ножа и заплашва да убие всеки, който се опита да им попречи исканията им да бъдат изпълнени. Заявява, че са рецидивисти, излезли от затвора, и са готови на всичко - ако трябва, ще счупят някой илюминатор, за да се разхерметизира самолетът и всички да загинат. Един от пътниците, който е полковник, започва преговори с похитителите. „Бяхме някъде над Ловеч, когато един военен почука и каза, че четирима са нападнали стюардесата и искат да летим за Виена. Инструкциите в такива случаи са да им изпълниш желанията, ако можеш, за да не рискуваш живота на пътниците. Да стигнем до Виена беше невъзможно, защото всеки самолет зарежда с толкова гориво, колкото му е необходимо за полета и ние имахме гориво за един час плюс 30 минути за резерва. Предложих им по радиоуредбата да кацнем в Истанбул, но те бяха категорични: Виена“, разказва по-късно 29-годишният инструктор Иля Лалов, който е в пилотската кабина заедно с 26-годишния Пламен Сталев - обучаващ се за командир, а и бордният механик Ангел Узунов. Първоначално бордният инженер, а след това и командирът опитват да убедят младежите, че искането им невъзможно. Те обаче плашат да отрежат пръста на стюардесата и дори порязват ръката й близо до китката. Освен това твърдят, че носят четири бутилки със запалителна течност и се заканват да взривят самолета. Екипажът обаче не знае, че блъфират. Пилотът решава да продължи с курса към Варна. Тамошните летищни служители са уведомени за ситуацията само десетина минути след началото на отвличането. Вземат се мерки, подготвят се тактики за действие. Похитителите трябва да са убедени, че пътуват към Виена, а всъщност да кацнат във Варна, където да бъдат обезвредени от специалните служби. За да успее планът,
целият ток в града е спрян
В противен случай заговорниците лесно биха разпознали морето. Докато самолетът кръжи над Варна, за да изразходи гориво и за да симулира по-дълъг полет към Виена, на летището кипи трескава подготовка за кацането. За „австрийски“ служители са избрани стюардесата Марта Константинова и Стоян Милков от летището във Варна, които знаят перфектно немски език. Тяхната цел е да заблудят терористите, че вече се намират във Виена. Щом пуснат заложниците, четиримата трябва да бъдат обезвредени от командосите чрез бойни изкуства. Минути преди осем вечерта самолетът захожда за кацане и каца на стотина метра от пътническия терминал на летище Варна. Вратата му се отваря и избраните служители влизат. Те се представят на трима от похитителите. Войникът завежда стюардесата в тоалетната и се заключва там с нея, докато траят преговорите. Младежите обаче не говорят немски и се налага стюардесата да превежда. Валентин обаче не я пуска да излезе, само отваря тоалетната. В същото време екипажът тайно пуска четирима барети през вратата на багажното отделение. През шпионка те виждат кои са терористите и къде се намират.
Само секунди по-късно планът обаче е осуетен. Лъчезар забелязва, че Стоян Милков е облечен с яке,
произведено в България
Още във въздуха той се усъмнява, че вижда морето, но останалите го убеждават, че това е Дунав. Сега обаче вижда Милков и казва: „Не го ли виждате, че е с българско яке?".Четиримата побесняват. Валентин крещи от тоалетната „Излъгахте ни! Това не е Виена! Сега вече ще колим!“. Налага се мигновената намеса на спецчастите, които щурмуват самолета. Те нахлуват през багажното отделение и обезвреждат тримата младежи в салона на самолета. Разбиват вратата на тоалетната, където стрелят по Валентин секунди преди той да пререже гърлото на стюардесата. Младата жена е спасена на косъм, защото вече има тежка, но не достатъчно дълбока рана. Пътниците, изпаднали в криза и шок, скачат да се саморазправят с похитителите и командосите едва ги спасяват от побеснелите пасажери. Така благодарение на ловкото планиране и навременна намеса спецслужбите осуетяват потенциална трагедия.
Лъчезар Иванов-Терориста се самоуби в Бояна, Ивайло Владимиров лежи в затвор в САЩ
Трагична е съдбата на тримата оцелели след отвличането на самолета. Равносметката от отвличането на самолета е 10, 9 и 7 години затвор, съответно за Лъчезар, Красен и Ивайло. Екипажът на самолета и служителите, участвали в акцията по обезвреждането на похитителите, са наградени с почести и ордени. Единствената жертва на отвличането остава Валентин. А освен стюардесата потърпевш е и един от пътниците, който скача по време на екшъна. Попада на пътя на командосите, те го мислят за терорист и го приспиват със заучен удар. След като излежават присъдите си, те отново влизат в подземния свят. Ивайло Владимиров емигрира в САЩ. Там е осъден за редица престъпления и все още е в щатски затвор. Красен Гечев излиза от затвора предсрочно условно през 1989 г. и през 1992-а моли за копие от делото, което му е необходимо за американските емиграционни власти. Очевидно обаче не получава виза, защото десетина години по-късно е убит. Главата му е отрязана и заровена на 20 метра от тялото му на Витоша. Основната версия е, че мократа поръчка е на руската мафия. Лъчезар Иванов се самоубива с куршум в главата през 2015 година в столичния квартал „Бояна“. Предполага се, че строителният предприемач, който да края на дните си носи прякора Терориста, е посегнал на живота си заради дългове.
