Калифорния е мястото, дало едни от най-хубавите вина на САЩ и на света. Един българин обаче пренася традицията на българското вино и оставя отпечатъка на Родината там.
Петър Кирилов мачка гроздето по начина, по който го е учил баща му в Тополовград, и кръщава продукцията си с една от най-българските думи - „кукери“. Калифорнийските „Кукери“ провокират интереса на американците и печелят много награди.
Петър е израснал с традициите на лозето. Вероятно заради това никой от близките му не се учудва, когато избира да учи винопроизводство в Хранително-вкусовия университет в Пловдив, нито пък когато отива на стаж в Америка. 
На 25 години Петър Кирилов решава да изпробва късмета си и подава документи за зелена карта. Печели и пристига в САЩ. И докато днес последните статистики показват, че българите с интерес към зелената карта намаляват, Петър е категоричен, че
животът в Америка му харесва
и няма намерение скоро да се прибира. „Реших да дойда тук, тъй като ми харесва начинът на живот, на работа, отношението на хората. Тук имам възможност да се развивам“, сподели той пред NOVA. В Калифорния започнал работа като работник и постепенно започнал да се издига. Един ден късметът му се усмихва отново. Гроздов хълм му разкрива нов хоризонт – дава му идея. 
„Забелязах, че лозето в тази планинска част е специфично, по-интензивно и исках нещо да създам“, разказа мъжът. И така започва – смачква първото грозде за своята продукция през 2010 година.
С името на готовата продукция Петър заздравява българския си корен, но и предизвиква умиление у сънародниците му зад океана. „Кукери“ будят и любопитство у американците. „В България съм бил и коледар, виждал съм и кукерски игри. Кукерският фестивал е древна традиция в България, свързана е с виното и бог Дионисий“, спомня си Петър. Той разказва, че чрез спазването на този обичай хората се надявали на по-добра реколта. 
В сърцето на винарската индустрия на Щатите, Петър твърдо застава зад традицията и решава да произвежда виното по стар български обичай. „Мачкам го на ръка, нещо, което съм правил с баща ми в България. Обяснявам на хората кои сме и откъде идваме, за нас това си е гордост. Аз се гордея, че съм българин и винаги съм го заявявал“, споделя още Петър. Успехът след всеотдайността му не закъснява. Българското вино, което расте на американска почва
печели медали и отличия
Наградата за едно от вината му миналата година е най-голямото му удовлетворение. Ценителите на вина зад океана не пропускат да попитат за нетипичното име на вината. На етикета на всяка бутилка е описана цялата традиция. Така Петър става посланик на нашите обичаи, като ги популяризира на хиляди километри от Родината. Мислил е и за това да събере кукери в Калифорния. 
Самият той все по-рядко се прибира за кукерските празници у дома. По-скоро се пренася в родния Тополовград чрез социалните мрежи. Така води там и двете си дъщери Дария и Ивон на фестивала. Те са родени и израснали в Америка. „Човек, като живее по-дълго време, разбира, че това са два различни свята, няма как да съпоставяш България и Америка, просто трябва да си адаптивен“, споделя Петър. И едно от нещата, което му прави впечатление в САЩ, е, че тук децата не разчитат на родителите си.
„Семейството ни не е толкова сплотено като в България. Когато станат на 18 години, децата започват да се оправят сами. В България никой не ти казва кога да се изнесеш от вкъщи“, казва българинът и допълва: „Тук живеят за момента – отива, купува си нова кола, къща, джет, каквото му харесва. Няма такова нещо като трябва да мислиш за децата си“. Според Петър американската мечта е мит. Представите на хората за това как се живее в Щатите не е особено реалистично. Стъпването на американска земя не е гаранция за успех.
„Разходите са много големи, но хубавото е, че тук е голям пазар – ако искаш да правиш нещо и хората го харесват, може да направиш големи пари“, смята българинът. Засега той не планира да се прибере в България, но и не изключва някога да се върне при бащините лози.
