Поколението Y - така социолозите наричат родените през 80-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници. Българите от авангарда на това поколение изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, без да я забележат. Докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти. Харесват ли ни или не, те са бъдещето и вместо да им налагаме остарели стереотипи на работа и живот, по-добре да се опитаме да ги разберем.
Защо една финансистка и специалист по международни отношения пътешества като луда? „Живият живот може да е много по-интересен от приказните сюжети от детството ни - казва Елена. - Живея в приказка, която пиша сама, с всичките рискове, неудачи, но и с приказни случки. Дори и трудните ми моменти са водели до нещо уникално...“ Цяло събитие е, че тя е в София. Елена Крапчева е от онези щури пътешественици, които не просто забиват знаменца с посетени държави на картата си на света. Тя се потапя изцяло в местната култура, а снимките и филмите й на природата и хората са достойни за National Geographic. Пълнометражният й документален филм „Подслон в Тайланд. Заседнали в Рая“ (Time Out in Thailand), след успешен рейд по наши и международни фестивали е
спечелил наградата „Златна сова“
В основата на сюжета е историята на самата Елена и приятеля й Майкъл, които „засядат“ в „Страната на усмивките“ Тайланд от февруари 2020 г. до юни 2021 г. - отчасти заради пандемията, отчасти по избор. „Обиколихме на свобода цялата страна на бавни темпове и без туристическите тълпи. Беше едно от най-неочакваните и зашеметяващи пътувания в живота ми“, споделя тя. Освен на английски, отскоро филмът може да се гледа и на български на адрес https://twoducklingproductions.vhx.tv/products/bulgarian-version. Островите много силно я привличат. Превърнала е във филми със спиращи дъха гледки впечатленията си от хората, флората и фауната на Тайландските, Сейшелски и Фолкландски острови. На път за Антарктида е заснела и уникалните водопади Игуасу в Южна Америка. Била е и в Ушуая, Аржентина - „на края на света“, в Огнената земя, в ледената пустош, вятърните склонове и ледници на Патагония... Живяла е в Париж, Страсбург, Брисбейн (Австралия), Сингапур, Банкок, Ню Йорк, по островите на Тайланд, Буенос Айрес и във Флорида, САЩ.
Не познавам по-щур пътешественик
от нея: къпала е тигри в храм до Банкок; скачала е от най-високото (233 м) бънджи в света - кулата в Макао. Има диплома за студент-пилот на самолет от Малайзия; гмуркала се е да търси потопени кораби в океанските дълбини на Борнео; общувала е с древни племена във Филипините... И всичко това някак не се връзва с образованието и респектиращата й кариера: международни отношения и дипломация, финанси и хедж фондове, маркетинг и бизнес развитие.
Родена е в София и от 7-годишна живее в чужбина. Родителите й често й четат приказки, а баща й прожектира филмчета на стената. В тях има и лами с няколко глави, които са през пет морета и три планини, и млад момък, който трябва да спаси някого. Впечатляват я доброто и желанието да помагаш на другите, а също и, че „няма нищо страшно в неизвестното, а е едно огромно приключение.“ Тя учи в 18-а и 33-а гимназия, във френска паралелка и се връща във Франция, където баща й е представител на „Сомат“. Като по-малка обожава да снима, но баща й казва, че това не е професия, а хоби. Завършва бакалавър по „Международни отношения и дипломация“ - 2 години в Сорбоната и после в Института за политика и дипломация в Париж. „Учих дипломация с идеята да помагам на България да влезе в Европейския съюз... и някой ден да стана президент“, казва тя съвсем сериозно. Магистратурата й е по „Международна политика и решение на конфликти“ в Австралия - Бризбейн в Куинсланд. „Страшно ми се занимаваше с нон-профит организации, които се опитват да помогнат по места, където хората са лишени от свобода. Исках да науча как се разрешава един конфликт“, обяснява избора си тя.
Нищо не разбирах от финанси
но го приех като предизвикателство - споделя тя. - Спях с телефона до мен, който можеше да звънне по всяко време на денонощието. Говорехме с инвеститори в Щатите, Азия и Европа и те звъняха и пращаха имейли според техните часови зони. В хедж фондовете е много важно, особено при големите инвеститори, да се отговаря бързо - така изграждаш доверие у тях.“ [su_image_carousel source="media: 835829,835826,835824,835823,835821,835817,835816,835815,835814,835813,835812,835811,835810,835809,835808,835807" crop="16:10" align="center" captions="yes" dots="no" autoplay="7" speed="immediate"] Работата е много тежка, без почивни дни. Става в 6 и си ляга в 1-2 през нощта. “За две години събрах $250 милиона от инвеститори по целия свят - казва тя. - Получихме награди, писаха за нас във финансови списания и започнаха да ме канят да говоря по конференции.“ Елена много бързо разбира, че са я наели, защото е... млада, руса и бяла. Пращат я по конференции, с представители на големи финансови фирми, инвеститори от Азия. Консултант й избира подходящ дрескод и прическа. „Зали, пълни с азиатски мъже в черни костюми... и се появява една руса жена на токчета, с голяма усмивка, която няма представа кой кой е, бута си визитната картичка на всички“, разказва тя през смях. Сингапур й отваря очите за света на мултимилионерите.
Лети в бизнес класа
по командировки и отсяда в 5-звездни хотели на конференции. Пращат я на работа по луксозни дестинации като Монте Карло... В един момент се чувства страшно изтощена, взема лиценз за напреднал водолаз, през уикендите се гмурка в дълбините около Сингапур, Малайзия, Индонезия, при „потънали кораби, гигантски костенурки и какво ли не“. Започва и курсове за управление на самолет, скача с бънджи от най-високата кула в Макао, за да преодолее страха си от високото. После чува за плуване с акули в Южна Африка. „Слагат те в клетка, пускат огромна кървава риба, за да привлече акулите, а те блъскат клетката и хич не е забавно“, споделя тя. Във Филипините ходи при племе, което допреди 50 години, при победа над друго племе, реже главата на най-силния им човек и я закача насред селото...
Междувременно я изтеглят в Тайланд - също във високорисков инвестиционен фонд. „След перфектно подредения Сингапур попаднах в една мръсна и неуредена държава - дупки и кабели по улиците, готвят манджи направо навън, тълпи от хора и дим, който скрива всичко“, разказва Елена. Тя решава да поживее в будистки храм, за да разбере малко повече за самата култура на Тайланд. Българката работи и с инвеститори от арабските страни, но от Катар и Саудитска Арабия й отказват виза, защото... не е омъжена. По време на най-голямата криза през 2009 г., с фалита на банките, тя решава да се пробва в Ню Йорк за една година. Там най-после осъществява мечтата си от детството - изкарва курс за видео и монтаж, а после снима благотворително събития на нон-профит организации. Инвестира в собствен бизнес във Флорида - малко предприятие, отдаващо заеми и подкрепящо стартъпи с капитал.
След 5 успешни години фирмата й фалира. За да преодолее стреса, Елена заминава за Аржентина. Учи танго, пътува до Ушуая и Огнената земя и успява да се качи на кораб до Антарктида. Там среща любовта на живота си Майкъл Уейлен - американец, космически инженер и иноватор. Майк продава всичко в Щатите, за да живее с Елена в България. Все още е с туристическа виза. Двамата са принудени да живеят по 3 месеца в България и 3 месеца навън - туристическата виза на Майк е само за 3 месеца. От пътешествията си по света влогърката е натрупала огромен снимков и видео архив, който превръща във впечатляващи кратки филми. Публикува ги в YouTube канала си „Около света“ - www.youtube.com/@gowithEli. Има и английска версия - „Travel Stories with Eli“ - https://www.youtube.com/TravelStorieswithEli. Днес двамата с Майк живеят в София. Елена работи дистанционно за една от най-големите български компании за уеб дизайн, които са в топ 50 в света. Отговаря за бизнес развитието и маркетинга. „Майкъл обожава България, учи български. Смятаме, че в Родината ми има невероятни възможности за реализация и ще ги използваме“, казва българката.