На 22 септември, 2022 г. се навършват 101 години от смъртта на българския поет, писател и драматург, най-често припознаван като патриарх на българската литература, Иван Вазов. Вазов е роден на 27 юни 1850 г. в град Сопот и учи в родния си град, след това в Калофер и Пловдив. Поетът живее за кратко в Румъния и там среща хъшовете – тази среща се оказва съдбоносна, защото насочва писателят към патриотично-граждански теми, на които остава верен до края на живота си.

Иван Вазов работи като учител и преводач, но именно писането дава облика на живота му.

Житейският път на Вазов минава през 5 войни – войната за свободна България, войната за съединена България, двете балкански и Първата световна. През цялото това време Вазов продължава да пише, а перото му оставя вечна следа във времето. Иван Вазов оставя ярка следа в историята на България и оказва огромно влияние върху българската литература и българската култура. Неговото творчество е преведено на повече от 50 езика и е широко разпространено и в чужбина.

През 1920 г. тържествено е отпразнуван 70-годишният юбилей на Вазов, отдавна вече спонтанно обявен за народен поет. Успял да види всенародната любов и признателност, през 1921 г. умира от разрив на сърцето в дома си в София.

Ето няколко незабравими цитата от творчеството на Патриарха на българската литература:

„Лудите, лудите - те да са живи!“ 

„Не се гаси туй, що не гасне!“

„Идеалът на земното щастие е в труда, в здравето и природата.“

„Стресни се, племе закъсняло! Живееш ли, мреш ли, ти не знаеш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещаеш?“

„Нито жена, нито злато, нито сребро не правят человека благополучен на този свят, а Свободата. “

„Аз съм българче. Обичам  наште планини зелени,

българин да се наричам – първа радост е за мене.“

„България цяла сега нази гледа,

тоя връх висок е: тя ще ни съзре,

ако би бегали: да мрем по-добре!“

,,Да имаш милост към немилостивите е така подло, както да я очакваш от тях.“

„Вярвам. Вярвам, родино, и в тебе:

не е този — друг е твоят жребий,

дни по-други готви ти съдбата,

вярвам в нещо в небесата.“

,,На обида кървава – отмъщение страшно.“

,,Който повдига революция, всичко забравя.“

,,Които се карат, те се обичат.“

,,Страхът…е най-висшата и безобразна форма на егоизма