Вече 140 години бялото, зеленото и червеното са символите на България, вплетени в националното ни знаме.
Историята на българския флаг води началото си от 1862 г. с появата на трицвета в униформата на Първата българска легия, формирана от Георги Сава Раковски. За първи път трите цвята са подредени в днешния си вид върху знамето, проектирано в румънския град Браила от търговеца и радетел за националната кауза Иван Параскевов. Изработката и извезването той възлага на 14-годишната си дъщеря Стиляна, а работата по него се пази в тайна и продължава почти 6 месеца. Напълно е готово през април 1877 г.
Върху знамето със златен конец е извезан изправен коронован лъв, който изчезва от трибагреника при обсъждане на Конституцията на освободеното от османско владичество Княжество България.
В проекта на Търновската конституция първоначално няма текст за знамето.
След кратки разисквания депутатите в Учредителното събрание през пролетта на 1879 г. все пак гласуват текст, с който узаконяват цветовете на народното знаме, като изпускат изображението на лъва. През 1881 г. Браилското знаме е предадено в княжеския дворец.
Прочети още
Иван Параскевов е известен с активното си подпомагане на българската емиграция в Браила.
През есента на 1876 г., когато сред българската емиграция става ясно, че скоро ще започне нова руско-турска война, в БРЦК в Букурещ се обсъжда ушиването на знаме, което да се връчи на българските доброволци, които ще участват в очертаващата се война. Иван Параскевов поема отговорния ангажимент със свои лични средства да създаде знаме, което да дари на формиращото се българско опълчение от доброволци. Съвсем сам обмисля идеята за това знаме и доставя от Виена необходимите много скъпи материали. Изработката и извезването на знамето той възлага на по-голямата си 14-годишна дъщеря Стиляна. Отделена е една малка стая в дома му, в която тя работи, като се пази тайна поради опасения да не бъде осуетена работата по знамето от турски шпиони. За модел на красивия везан коронован златен лъв тя използва металното лъвче-значка от четнически калпак.
Знамето е с размери 198 см дължина и 173 см ширина.
Цветовете бял, зелен, червен са разположени хоризонтално. В развяващия се край то не завършва равно, а е врязано под форма на лястовича опашка. Върху зелената ивица на лицевата страна на плата със златни конци е извезан коронован лъв, висок 60 см, обърнат на лява хералдическа страна. Над него е избродиран надписът “БЪЛГАРИЯ” (в полукръг), а под символа на три реда е извезан следният текст: “Съ Божия воля и съ силата славного руского царя Александра ІІ-го Напредъ”. В долния външен ъгъл на два реда са извезани името на изработилата го девойка, градът и месецът: “Стилиана Ив. Параскевова/Браила, 1877 г., априлий”. Отстрани платът на знамето е със заплетени памучни ресни: с бежов цвят по бялата ивица, зелени по зелената и червени по червената. Знамето е приковано за дървена дръжка, която в горния си край завършва с две дървени сфери с различен диаметър, поставени една над друга. Върху тях е прикован (забит) бронзов осмоконечен кръст, в основата на който има полумесец.
Това знаме, известно на историците като Браилския трибагреник,
или Знамето на Стиляна Параскевова, Иван Параскевов заедно с дъщеря си лично поднася на 8 май 1877 г. в Плоещ на главнокомандващия Руската армия – великия княз Николай Николаевич, който обещава да го връчи на ІV опълченска дружина. В знак на уважение към Иван и Стиляна князът предлага на Стиляна да продължи образованието си в руски девически пансион. Баща й любезно благодари и отказва с мотива, че желае дъщеря му да учи в освободена България. Въпреки че след това от Букурещ
пристига българска църковна делегация за освещаването на знамето,
то не е осветено и приковано, каквито са тогавашните традиции, и не участва в сраженията. Подобна е съдбата и на други две знамена, които са изработени малко по-късно и са предназначени за другите опълченски дружини. Защо руските имперски власти не са пожелали българските опълченци да се бият под български флаг може само да се гадае. Стиляна Параскевова е родена на 6 март 1863 г. и е най-голямото от трите деца на Иван Параскевов. След като получава начално образование, нейният баща й наема частен учител. Това е
Илия Вълчев, съратник на Левски
и един от основателите на революционния комитет в Етрополе. Стиляна се влюбва в него и малко по-късно двамата се сгодяват. След Освобождението двамата създават семейство. Вълчев работи като адвокат и се занимава активно с политическа дейност като член на Либералната партия. Дългогодишен народен представител в периода 1881–1918 г.
Едва през 1930 г. Параскевова научава, че ушитото от нея знаме се намира там и издейства разрешение да го види. На последната среща със своето творение тя, плачейки, го прегръща и целува. След 1937 година, неизвестно кога и от кого, избродираният подпис в долния ъгъл е изрязан от знамето.
