Кой обича да позира, приклекнал сред ловни стопанства, докато в краката му седи проснат убит вълк с китка здравец в устата? Това е същият човек, който по време, докато умират хора, се мотае с хайки за вълци из планините. А кой си има и резервно име Гоце, с което подписва разни тайно споделени клюки за приятели? Кой също така си пада по козли архари, които отстрелва най-сладко, докато е на официално посещение в Узбекистан? Проводник на руски интереси и задкулисен политически играч или изразител на чаянията на народа беше същият този човек, който тази седмица сдава поста?
Ето какво мислят за все още държавния глава Георги Първанов няколко от най-известните български политолози. "За упорита работа в полза на интересите на Русия и против интересите на България Първанов би трябвало да подлежи на преследване по силата на Наказателния кодекс", смята Евгений Дайнов. Само в случаите, когато обслужва чужд национален интерес, Първанов се проявява като политик с ясна визия, казва пък Огнян Минчев. Иначе той ще се запомни с нищетата на публичното присъствие, с отказа да поеме лична отговорност за случващото се в България и с България. В сферата на задкулисието обаче Първанов се разгръща мащабно. "Веруюто му беше и си остава социал-демагогският, ориенталско-народняшкият популизъм, прикриващ олигархичния контрол в задкулисието", обобщава Огнян Минчев.
"Първанов е едновременно лъснатият,
стегнат костюмар
който стои под дъжда с караула, и сивият "политически инженер" в сянка, който реди схемите и дърпа конците на политици и партии", е образът, нарисуван от Татяна Буруджиева. Може би затова наред с подредбата на "историческите" определения за "първи" ще бъде запомнен и с огромен политически ламтеж, добавя тя.
За Геновева Петрова от социологическата агенция "Алфа Рисърч": "Едно от ключовите неща, с които ще запомним президента Първанов, са перманентните по-явни или по-скрити опити за надхвърлящо конституционните му правомощия влияние върху политическия и икономическия живот на страната. В политически план най-ярък пример за това е ролята му за сформиране на правителството на тройната коалиция през 2005 г., назначаването на близки негови съветници на високи постове в изпълнителната власт и съдебната система, а в икономически - лобирането за реализиране на руските енергийни проекти в България. Имиджът му на държавен глава стана още по-противоречив през втория мандат, когато публичност добиха факти като агентурното му минало и съмненията за покровителство над злоупотребявали с евросредства фирми."
Кольо Колев от социологическата агенция "Медиана" смята, че "времето на Първанов" ще се помни с ролята му за приемането на страната в НАТО и в Европейския съюз, както и с "Българската Коледа". "Несъмнена е ролята на Георги Първанов в обръщането на БСП в линията за НАТО. От яростни противници червените се превърнаха, ако не в привърженици, то в поне тихо
ръмжащи "въздържали се"
Влизането на страната в ЕС е заслуга на ред правителства и политици, а не персонална заслуга на Георги Първанов. Но това е историята - Костов, Сакскобургготски и ред други няма да получат заслуги. "Това е станало по времето на Георги Първанов" - вероятно ще пише в учебниците на децата", е мнението на Колев. Той изразява надежда "Българската Коледа" да се запази, защото "въпросът далеч не е, че се събират някакви пари за подпомагане и лечение. "Българската Коледа" създава общност, съпричастност на все по-пръснатата по света българска нация. Това е шанс да се съхраним като общност, макар и едни в Австралия, други в Щатите, трети в Япония". На този фон според него "разни архари, агенти, ритането по кокалчетата с Дянков и Бойко Борисов ще се стопят и избледнеят". Фактът, че не си позволи да прибегне към референдума като популистки инструмент за прокарване на собствени политически цели за завладяване на политическо пространство, прави чест на Първанов, отчете Цветозар Вълков. Социологът Юрий Асланов, който е близък до БСП, пък мисли, че Първанов не е изчерпан и след като "малко си почине и си събере мислите за трезв анализ", може да остане в политиката. А иначе: "Името му ще се запази в спомена дори и на тези, които искрено го мразят." Петър Константинов е лаконичен, че Георги Първанов "ще остане в историята като един забележително незабележителен президент".
