Новите мюсюлманки от ромското гето „Изток“ в Пазарджик

Тодора Георгиева

Какви са нагласите на мюсюлманите в България - радикализират ли се, влияят ли се от реислямизацията в Турция? Резултатите от това проучване бяха представени тези дни в пресклуба на БТА от проф. Евгения Иванова (Нов български университет), ръководител на изследователския екип, доц. Михаил Иванов (НБУ), доц. Соня Хинкова (НБУ) и доц. Боряна Димитрова от агенция „Алфа рисърч". Пресконференцията бе открита от Торстен Гайслер - ръководител на бюрото на „Конрад Аденауер" в София - фондацията, подкрепила подобни изследвания както през 2016 г., така и през 2011 г.

Проучването е проведено в периода септември-октомври 2016 г. Целевата му група са самоопределилите се като мюсюлмани при преброяването през 2011 г. 577 хил. души - българоезични и турскоезични мюсюлмани. Обемът на извадката са 1,200 пълнолетни граждани от цялата страна, разпределени в 120 гнезда. Освен това са направени 130 дълбочинни интервюта с респонденти от различните групи, като за разлика от 2011 г. е селектирана и специална извадка за мюсюлманите в гетата.

Торстен Гайслер обяви, че от анкетираните в проучването само 6% смятат, че взаимоотношенията между мюсюлмани и християни са се влошили в периода 2011-2016 г., 15% дори са посочили, че те са се подобрили. Освен това делът на мюсюлманите, които безусловно отхвърлят тероризма, се е повишил от 2011 г. с 6 процента. Същевременно делът на тези, които смятат тероризма за оправдан при определени условия, е намалял от 1.4 на 1.1%.

Боряна Димитрова от „Алфа рисърч" представи основните количествени резултати: запазващ се нисък социален статус на българските мюсюлмани - 62.5% от тях живеят с доход под 250 лв. на човек от домакинството. (За сравнение, средно за страната този процент е 35.) Освен това в гетата около 75% от мюсюлманите живеят с под 100 лв. на човек от домакинството.

Сред негативните тенденции при сравнението на резултатите от 2011 г. с 2016 г. е намаленият дял на хората, които смятат, че има перспектива за младите да отглеждат и възпитават децата си по родните места, което е пряко свързано с нарастващата семейна миграция. 8.5% декларират, че семействата на децата им трайно живеят в чужбина. От тях - в Турция - 20%, в Германия - 10.5%, в Белгия - 3.7%. Друга негативна тенденция е спадът на интереса към политиката (през 2016 г. от политика не се интересуват 52%, докато през 2011 г. - 30%). Представяйки изводите от изследването, г-жа Димитрова подчерта: в ценностните нагласи на българските мюсюлмани съжителстват традиция и модерност, като е налице възвръщане към патриархалния модел и отстъпление на либерализма спрямо консерватизма; в декларираната висока религиозност се наблюдава известен спад от 92 на 87%, но сред мюсюлманите в гетата тя продължава да е близо 100%, като от тях 50% споделят, че ислямът е единствената вярна религия. Принципно обаче, отбеляза Димитрова, религиозният плурализъм продължава да бъде част от светогледа на българските мюсюлмани.

От своя страна доц. Михаил Иванов обясни високата религиозност в гетата със защитните й и компенсаторни функции - тя е спасение, утеха, защита на индивидуалността и ценност, придаваща значимост на индивида. „Дълбоката религиозност не означава фанатизъм, както беше проповядвано от комунистическите идеолози, или радикализъм, както е модерно сега да се казва" - обърна внимание Иванов и цитира Цветан Тодоров, че „фанатизмът винаги се придружава от омраза към другите, докато при дълбоко религиозните хора е тъкмо обратното - те по правило са носители на висок морал".

На журналистически въпрос дали изследването засича връзка между увеличаването на религиозността сред мюсюлманите в гетата и тамошната престъпност, проф. Евгения Иванова отбеляза, че дори и „съкварталците" им християни, които са свързани с различни протестантски деноминации, признават, че откакто техните съседи са приели исляма, вече не крадат.

Иванова допълни, че за жителите в гетата религията е и основание за престижност, тъй като чрез нея те стават част от една глобална мюсюлманска общност. Тук тя отбеляза, че в гетата ислямът не е традиционна религия и че „преобръщането" е станало в резултат на няколко фактора: бедност, болести, житейски сътресения и съзнание за отхвърленост от обществото.

Завършвайки изказването си, тя цитира жител от пазарджишкия квартал „Изток": „Като толкова не ни искат, да вдигнат една стена и да си останем гето като гето."

Във връзка с прочутия „Изток" и осъдения проповедник Ахмед Муса Иванова коментира, че като своеобразен бунт след присъдата съпругата му сложила никаб (забулване, при което са открити само очите), докато преди това ходила с най-обикновена забрадка. А по повод облеклото на жените мюсюлманки доц. Иванов подчерта, че мъжете мюсюлмани се отличават с много висока толерантност към съпругите си и не им налагат никакъв тип обличане.

Накрая по отношение на социалните дистанции и въпроса дали България трябва да приема бежанци, 38.5% от анкетираните са отговорили, че страната не трябва да приема никого, около 38% са изказали мнение, че трябва да се приеме европейска квота и само 4.7% са заявили, че трябва да се приемат всички. Мюсюлманите заявяват и категорична подкрепа за светското устройство на държавата, като едва 0.7% приемат шериата.

Нагласите спрямо събитията в съседна Турция се характеризират с подкрепа за лидера Ердоган, която е заявена от 48.8% от анкетираните. Като цяло доверието към Турция е високо, като то се е покачило в сравнение с 2011 г. от 58 на 68%, а веднага след нея с високо доверие се ползва Германия (64.5%).

Доц. Соня Хинкова, която обърна внимание на образованието на мюсюлманите в чужбина, подчерта, че изследването засича „внос на различност", а именно налагането на т. нар. арабски ислям, който е различен от традиционния или османски ислям. Любопитното в случая е, че на влиянието на арабския ислям са по-податливи българоезичните мюсюлмани, от чиито среди са духовните лидери, получили образованието си в Саудитска Арабия, а напоследък и в Йордания. Тя именно при второто изследване от 2016 г. се откроява като предпочитана дестинация за обучение в чужбина.