По света има близо 800 милиона професионалисти, които активно търсят работа в чужбина, и сред тях отделните държави имат различна привлекателност и поради различни причини. Това вече изобщо не означава, че хората искат да отидат да живеят в тези страни. Напротив, само за три години делът на предпочитащите да работят дистанционно (за чужд работодател без физическо присъствие в страната) се е увеличил от 57% през 2020 г. в пика на пандемията от COVID-19 до две трети (66%) през 2023 г., пише Дневник.
Сред десетте водещи по предпочитания държави половината са в Европа, но във водещите четири основният език е английски и чак след това идва Германия.
Динамиката през последните 10 години е любопитна, защото най-голямата икономика в Европа слиза от второ на пето място за пет години, Франция преди десет години е била на шесто място, но вече е на девето, Испания от шеста през 2018 г. сега е на дъното на топ 10, Швеция е била за последно сред челните държави през 2014 г., а Италия е отпаднала след 2018 г.
За сметка на това Австралия непрекъснато се изкачва през изминалите десет години от седмо до първо място. Япония се появява на десето място през 2018 г., за да се изкачи на шесто две години по-късно и да се задържи там и миналата година.
Проучването е на консултантите Boston Consulting Group (BCG), The Network (глобален алианс от над 60 сайта за търсене на служители в повече от 150 държави) и интегрираната платформа The Stepstone Group, помагаща на около 140 хил. работодатели да открият своите служители сред повече от 130 милиона кандидатури за работа. То е проведено онлайн (включително в България) в последните месеци на миналата година сред почти 151 хил. участници от 188 държави, които са дали почти 900 хиляди отговора на въпроси за това как и защо хората искат да работят в чужбина.
Приблизително наполовина са мъжете и жените в допитването, мнозинството са на възраст между 20- и 40-годишни, в началото и средата на кариерното си развитие и почти три четвърти имат поне бакалавърска степен от университет.
Иначе казано, това е проучване не просто за гастарбайтери, а за талантливи професионалисти, които бизнесът или правителството на една държава биха искали да работят за тях.
Предпочитанията за работа в чужбина са движени от различни фактори, като водещи си остават
- качеството на предлаганите работни места
- качество на живот и добър климат
- облагане на доходите и какви са разходите за живот
- безопасно, стабилно и сигурно ли е.
Следват оценки дали хората в страната са гостоприемни, добронамерени, завързват ли приятелства, може ли човек да стане гражданин... и чак на края са здравеопазване, цифровизация и визи и разрешителни за работа. Така Испания например може да е със само 18 единици одобрение на здравеопазването и цифровизация/иновации, но цели 75 за качество на живот.
В личен план значение имат прагматични неща като:
- кой е работният и основният език
- дали страната е препоръчана от някого, който вече е работил в нея
- има ли вече сънародници там
- работят ли близки и приятели в страната
По-малко значение има дали чуждата държава е наблизо, лесно ли се пресича границата и дали човек има лични впечатления от страната. Ефектът от първия критерий се вижда най-силно при Германия и Япония. По-препоръчани и вече с национална диаспора, те са сред водещите, но по езика за комуникация са далеч назад от всички останали.
За европейците водещи по предпочитане държави са:
- 1. САЩ
- 2. Германия
- 3. Швейцария
- 4. Великобритания
- 5. Канада.
Австралия, макар и световна номер едно, е на осмо място в Европа, веднага след Испания (вече четвърта по предпочитане сред германците). Репутацията на Франция сред европейците е най-ниската в челната десетка.
Четири европейски града са посочени от анкетираните като най-добрите места за кариера на талантливи професионалисти. Лондон е без конкуренция за поредна година, следван наблизо от Амстердам с еднакви оценки като през 2020 г. Берлин е слязъл с три позиции надолу, а Барселона се е изкачила с една.
Авторите на проучването са сравнили и има ли разлика между представите на търсещите работа зад граница за конкретна държава с реалността, когато попадат там.
Оказва се, че те не знаят предварително достатъчно добре регулаторните промени за миграция, актуалните състояние и размер на пазара на труда или дори опита на други чужденци там.
Оказва се, че субективната репутация на водещите в класацията страни доста добре съответства на обективната оценка, която им прави Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Установилите се малко са разместили приоритетите си според преживяното, като безопасността на мястото се е изкачила до номер едно (това е и една от силните страни на Швейцария), следвана от качеството на живота и на възможностите за работа. Също така прави впечатление, че сред критериите дали да останат, или да си тръгнат над два пъти е скочила тежестта на здравеопазването.
Проучването обръща специално внимание и на това какво талантливите професионалисти очакват от работодателя си в самото начало, за да го харесат. Традиционно на вътрешния пазар това са колегиална среда, добър баланс между работа и личен живот и атрактивни бонуси (плюс напоследък и сигурност, че работното място няма да бъде съкратено или променено).
Прочети още
Но за чужбина е малко по-различно. Английският език и най-доброто заплащане остават водещи, но почти веднага следват еднакви за местни и имигранти възможности за наемане на работа, гостоприемна култура и възможно най-малко проблеми при преместването и навлизането в работата. И още очаквания към работодателя да помогне за:
- 79% - намиране на жилище
78% - визи и разрешителни
69% - пренасяне и настаняване
54% - адаптиране към другите чужденци и обучаване на местния език
44% - правна и финансова консултация.
Изброеното може да изглежда съвсем логично, но останалите в топ 10 изискват малко повече внимание от работодателя: въвеждане в местните особености преди и след пристигането; ментор или някого, на когото да можеш да разчиташ по имигрантски и други въпроси; подкрепа за интегриране на семейството сред местните (включително гледането на деца, училище за по-големите, работа за партньора).
Не на последно място има очаквания и задачи към националните правителства, ако искат в страната да има компании с едни от най-добрите специалисти в света, които да привличат нови и нови такива. Започва се със стратегически подход към управление на имиграцията, съобразяване с демографските тенденции, нуждите на трудовия пазар. От това произтича определянето на таргет групи и подходящите страни, където да се търсят таланти съвместно с бизнеса.
"Изживей мечтаната си кариера" е девизът на кампанията и сайт Smart Move Australia - един от добрите примери за целенасочено брандиране на държавата като мястото, където австралийската мечта се превръща в реалност. За да е бързо, има улеснени и ускорени визови и регулаторни процедури за квалифицирани кадри.
Тук е мястото за третата препоръка към правителствата - не става с два-три вида визи за всички, нужна е гъвкава и силно диференцирана система от най-различни работни визи. За пример често е даван Сингапур с визи за таланти във висшите етажи на ръководството, за технологични лидери, квалифицирани специалисти, предприемачи, иноватори...
Следват изграждане на двустранни партньорства и програми (Германия например неотдавна формализира такива с Индия и Виетнам); опростяване и ускоряване на процедурите за талантливи мигранти (Нова Зеландия и Финландия са давани за пример с намалената бюрокрация и услуги на 14 езика); улеснено интегриране в трудовия пазар (Канада реши да признае много чуждестранни документи на медицински специалисти); подпомагане на социалното включване (от обясняване на обществото за ползите от имигрантите през борба с дискриминацията и расизма до използване на успели имигранти да представят образа на страната в чужбина). Накрая, правителства, искащи да задържат завинаги таланти от чужбина, трябва да организират ясна перспектива как те могат да останат дълго време и ако желаят, да получат гражданство.
