Едно от най-тежките преживявания за емигрантите е пътуването през океана. До пътуването им към новия свят сякаш на подобно нещо са се подлагали предимно изпитани моряци, които са имали опит в такива пътувания и са можели да понасят несгодите в морето. Има години, когато центърът на остров Елис, където е първоначалният разпределителен пункт на емигрантите, работи денонощно, за да може да се справят с потока новопристигнали. След 1924 г. поредицата имиграционни закони на президента Хувър постепенно променят залога. По-малко са хората за преглед, вече са въведени и действат специализирани квоти за емигранти от отделните страни и е вменено задължението на посолствата по места да проучват предварително всяка молба на кандидат за емигрант в Америка. Всеки, който се качва на борда на кораб след тези промени, по принцип вече би следвало да е сигурен, че веднъж пристигнал в Америка, макар и все още на междинния пункт на Елис айлънд, няма да бъде върнат обратно, от където е тръгнал. Това, от една страна, улеснявало действията на службите на острова, но също така давало и повече сигурност на хората, които са пътували за

не малко пари до Америка

Качването на кораба вече било първата стъпка, от която връщане назад имало само в извънредни ситуации. Пътниците слизали на долната палуба, в търбуха на кораба, по много стръмна и хлъзгава стълба. Мнозина от тях при вида й отстъпвали уплашено назад. Нямало никакво проветрение, мъжете и жените били отделени от замърсени пердета, имало само два умивалника, тясна кушетка за всеки, питейната вода не достигала, а храната им носели в грамадни бидони и я изсипвали в метални канчета, които пътниците сами трябвало да си набавят.

Първото нещо, което виждат кандидатите за нов живот, е Статуята на свободата и остров Елис.

Миризмата на лоша храна, тютюн, вино, пот, дезинфектант, воня на немити тела, на прегоряло масло и непрестанно буботене на машините действало на психиката. Това било първото препятствие, което тези клетници трябвало да преминат, при това успешно, за да се доберат въобще

до брега на заветните си мечти

Повечето се надявали да не се разболеят по време на пътуването с кораба и да не им откраднат вещите, както и да не паднат и да се осакатят, преди да са стигнали Америка. Все пак на тези кораби пътували всякакви хора. Някои наистина имали добри намерения, те отивали в Америка, за да заживеят по-добре, други също пътували с такава цел, но методите им били по-различни. Така се оказвало, че някои губели парите си още на борда, а без пари в Новият свят не пускали. Ето защо всеки дебнел багажа си, парите и скъпоценностите, защото без тях животът му в Америка би бил много труден, а нерядко и напълно невъзможен!

Слизането от кораба е почти ритуал, когато човек е тръгнал да търси новия си живот далече от Родината и близките си хора.

Най-страшно било да се разболееш по време на пътуване. На борда имало лекар, но

пътниците били средно около 2400

 

на параход, а понякога и повече. За кого по-напред да се погрижи той? Корабният лекар най-често имал задължението да се грижи предимно за пътниците от първа класа, защото там дамите често били неразположени, повдигало им се, имали проблеми с храносмилането от пътя и клатушкането на кораба. Това бил основният проблем, за който лекарите имали задължение, нерядко и защото това им било заплащано доста добре. А пътниците от втора и трета класа особено можели да разчитат на доктор само в наистина краен случай и не дай Боже при смърт, когато лекарят трябвало да я удостовери в качеството си на служебно лице с определени специални правомощия на борда на кораба.

Анархистите не били пускани в САЩ

По онова време анархистите са въплъщение на злото и не са ги приемали в САЩ. Анархизмът застава в опозиция на властта и йерархичната организация във всички човешки отношения. Като следствие анархизмът се противопоставя на всяка форма на държавност и защитава анархията като алтернативна форма на обществено устройство. Анархизмът обикновено се счита за радикално лява идеология и по-голямата част от анархистката икономическа визия и анархистката социална философия отразяват антиавторитарни интерпретации на комунизма, колективизма, синдикализма, мутуализма и икономиката на участието. Традиционно анархистите са атеисти. Често се разказват истории за хора, които са били идентифицирани като анархисти в родините си, и когато това стане ясно и на остров Елис, те просто не били допускани до територията на САЩ.