Едно от най-тежките преживявания за емигрантите е пътуването през океана. До пътуването им към новия свят сякаш на подобно нещо са се подлагали предимно изпитани моряци, които са имали опит в такива пътувания и са можели да понасят несгодите в морето. Има години, когато центърът на остров Елис, където е първоначалният разпределителен пункт на емигрантите, работи денонощно, за да може да се справят с потока новопристигнали. След 1924 г. поредицата имиграционни закони на президента Хувър постепенно променят залога. По-малко са хората за преглед, вече са въведени и действат специализирани квоти за емигранти от отделните страни и е вменено задължението на посолствата по места да проучват предварително всяка молба на кандидат за емигрант в Америка. Всеки, който се качва на борда на кораб след тези промени, по принцип вече би следвало да е сигурен, че веднъж пристигнал в Америка, макар и все още на междинния пункт на Елис айлънд, няма да бъде върнат обратно, от където е тръгнал. Това, от една страна, улеснявало действията на службите на острова, но също така давало и повече сигурност на хората, които са пътували за
не малко пари до Америка
до брега на заветните си мечти
пътниците били средно около 2400
