"Майчице, велики Боже, що за съдба е това – аз съм най-нещастното същество на Земята!" - пише руската императрица Елизавета Алексеевна на майка си в Баден след смъртта на съпруга й Александър Първи, с когото отново била започнала да се сближава след години на отчуждение. Елисавета е напълно отчаяна от тази неочаквана смърт - още една, която е трябвало да преживее. Елизавета Алексеевна е родена на 24 януари 1779 година като Луиза Мария Августа фон Баден. Тя е дъщеря на принц Карл Лудвиг фон Баден и Амалия фон Хесен-Дармщат. Луиза се привързва силно към майка си, с която запазва близки отношения чак до смъртта си. Вече като императрица и съпруга на Александър Първи тя изпраща от Русия на майка си около 15 хиляди писма, които са и основният източник на информация за нейния живот. Личните й дневници обаче са унищожени след смъртта й от цар Николай Първи и неговата майка, императрицата вдовица Мария Фьодоровна, защото били компрометиращи. Животът на Луиза се променя, когато тя е на 13 години. По онова време руската императрица Екатерина Велика търси съпруга за любимия си внук Александър и в крайна сметка изборът й пада върху младата баденска принцеса. Екатерина Велика е впечатлена от Луиза, намирайки я за красива, очарователна и мила. Луиза говори блестящ френски език, изучава география, история и философия.

Разкош и интриги

Принцесата научава руски език, приема православието, променя името си от Луиза Мария Августа на Елизавета Алексеевна. Тя е само на 14 г., когато става съпруга на руския престолонаследник, не е свикнала с разкоша в руския императорски двор, нито е подготвена за интригите, които я отвращават. Към носталгията по родния дом и близките, която я измъчва, се добавя лошото отношение към нея от страна на Павел, син на Екатерина и бъдещ император Павел Първи, и неговата съпруга Мария Фьодоровна. Елизавета пише на майка си, че единственият човек, който я прави щастлива, е съпругът й Александър. Скоро обаче Александър започва да флиртува с придворните дами и отношенията им охладняват. В крайна сметка той се увлича по полската аристократка Мария Наришкина и техният любовен романс продължава близо 20 години. В двора започват да се носят упорито слухове за връзка на Елизавета с Адам Чарторийски, приятел на Александър и бъдещ външен министър на руската империя. Говори се, че 19-годишната императрица е забременяла от него и през май 1799 година е родила дъщеря, която тогавашният престолонаследник Александър припознава за своя. Интригантката Мария Фьодоровна обаче нашепва на съпруга си Павел Първи, че детето е необичайно тъмнокожо – за разлика от родителите си. След това Адам Чарторийски трябвало незабавно да напусне Санкт Петербург. Елизавета обожава дъщеря си, но нейното щастие продължило само малко повече от година: детето умира, а Елизавета преживява смъртта на дъщеря си много тежко. Това е първата смърт на неин близък и любим човек, но не и последната. След като Павел е убит от заговорници на 12 март 1801 година и Александър се възкачва на престола, животът на Елизавета става малко по-лек. След дългите години на раздяла в Санкт Петербург пристигат на гости родителите й, сестрите й и брат й. Изглежда, че Елизавета не е страдала от факта, че ролята на "първа дама" не играе тя, а императрицата вдовица Мария Фьодоровна. Още преди Отечествената война през 1812 година Елизавета преживява две страшни трагедии. През 1803 година Александър Първи влиза в действащата армия, оставяйки жена си в Санкт Петербург, където неговата метреса Мария Наришкина очаква дете. По същото време Елизавета

започва бурна връзка

с блестящия щабен офицер Алексей Охотников. Елизавета отново забременява – по всяка вероятност от Охотников. Месец преди раждането на детето обаче той е смъртоносно ранен на излизане от сградата на театъра. Раждането на дъщеря й я връща към живота. Момичето обаче се разболява и умира след година и половина. Тази трета загуба на близък човек вкарва Елизавета в тежка депресия. Колкото и да е парадоксално, в това тежко време я подкрепя Александър. Тя обаче също е опора за мъжа си, когото остро осъждат за сключения мир с Наполеон. Трябва да се отбележи и благородството на императора, който никога на дава и най-малкия повод за съмнение, че е баща на двете починали дъщери. Елизавета Алексеевна умира на 4 май 1826 година – малко след смъртта на мъжа си. Тя не успява да преживее и тази четвърта смърт. Още повече че през последните години, преди той да почине в Таганрог, семейният им живот значително се подобрява, след като Александър прекратява връзката си с Наришкина. Александър Първи умира в ръцете на Елизавета, която в края на април заминава за Санкт Петербург. Мария Фьодоровна отива да я посрещне, чака я в Калуга, но Елизавета умира по пътя – още един аргумент за онези, които виждат в царската свекърва най-лошата поличба за Елизавета...