„Важна е темата за двойното гражданство и то за българските граждани по рождение, които имат и друго гражданство. Една четвърт от българските граждани са извън територията на страната, трябва да намерим начин за приобщаването им в политическия живот. Може би това е такъв опит”. Така правосъдният министър Атанас Славов коментира промените в Конституцията, свързани с възможността хора с двойно гражданство да стават депутати.
Пред Нова тв Славов подчерта, че той не е участвал в изготвянето на тези текстове и редакции. „Процесът свързан с двойното гражданство изцяло се разви в парламента”, поясни той.
Славов обаче каза, че Конституционният съд ще реши
дали е грешка да не се иска уседналост.
Прочети още
„Не казвам, че няма риск – министрите, народните представители имат достъп до класифицирана информация”, призна той. Славов обаче приема идеите двойното гражданство да бъде разрешено само за страни от ЕС и НАТО. „Като убеждение не съм далеч от тази мисъл”, каза Славов.
Според него разпоредбата щеше да е по-ясна, ако изрично уреждаше хипотезата с българско гражданство по рождение и вторично получено българско гражданство.
Според него трябва да има прецизиране. „Считам за важно да ограничим гражданството в нашите съюзници и партньори, от държави, които ни обявяват за вражеска страна”, каза Славов.
Правосъдният министър заяви още, че не се притеснява, че текстове от Конституцията, ще бъдат дадени на КС. „Убеден съм, че ключовите промени, ще издържи на конституционен контрол. Като министър на правосъдието за мен е важно в съдебната власт да са направени правилните неща и съм убеден, че това е така”, посочи той.
Относно опасенията, че с промените прокурорите може да бъдат подложени на политически натиск, чрез обществената квота в Прокурорския съвет, Славов каза, че е било важно да се гарантира отчетност на прокуратурата наред с независимостта на съда. „Това е възможно именно през доминацията на обществената квота в Прокурорския съвет. Самата Конституция казва, че избраните от парламента трябва да са политически независими и неутрални. Тоест не депутати да станат членове на ВСС, а изтъкнати академични фигури и професионалисти. Ще предложа и Висшият адвокатски съвет да предлага адвокати, а парламентът да избира от тях”, каза Славов.
„Прокурорският съвет ще се председателства от член, избран от самия съвет”, обясни той.
По думите му действащи съдии ще могат да бъдат избирани през парламентарната квота. Според него дори ще е полезно и ценно да има съдии, но те ще са избрани само през парламентарната квота. Славов не се притеснява от капсулация на Съдебния съвет.
Същевременно беше разширен кръгът от лица, от които президентът може да избира в бъдещ служебен премиер, включен е и председателят на ВКС. „Аз в заседание на Конституционната комисия направих препоръка да отпадне това, защото не бива съдебната власт да се намесва в изпълнителната. Финалната редакция е по-добра от първоначално внесената”, каза Славов.
Министърът коментира и критиките на държавния глава Румен Радев срещу промените, с които се ограничават правомощията на президента при избор на служебен премиер.
„Изненадан съм от силния език, който използва държавният глава. На него му подхожда по-умерен изказ. Важно е за нашата конституционна система да няма центрове на абсолютна власт, независимо дали ще е парламентът, президентът или изпълнителната власт”, каза правосъдният министър.
