В края на миналата година мнозинството от гражданите на ЕС оценяват положително борбата с пандемията. Това показва проучване на общественото мнение, представено днес от Европейския парламент. Почти трима от четирима участници в допитването (72 на сто средно за ЕС и 68 на сто в България) са на мнение, че планът за възстановяване на европейската икономика ще позволи на тяхната страна да преодолее по-бързо последиците от пандемията. С 10 на сто нараства броят на положителните нагласи към ЕС (50 на сто) в сравнение с есента на 2019 г., като за България делът им достига до 59 на сто. Общо 66 на сто в ЕС (61 на сто в България) са оптимисти за бъдещето на ЕС. Очакванията за личното благосъстояние остават песимистични - 53 на сто в ЕС са на мнение, че икономическата обстановка в тяхната страна след една година ще бъде по-лоша. В България такова е мнението на 55 на сто от участниците.
Едва 21 на сто вярват, че състоянието на националната икономика ще се подобри през следващата година, като в България този дял е 13 на сто. Повече от половината (52 на сто) в ЕС очакват условията им на живот след една година да останат без промяна, като за България делът им е 40 на сто. Една четвърт от участниците (24 на сто) в ЕС са на мнение, че след една година условията им за живот ще се влошат, като в България повече от една трета (35 на сто) са на това мнение. Общо 21 на сто в ЕС очакват, че условията им за живот биха били по-добри през следващата година, докато делът в България на тези отговори е едва 15 на сто. Близо половината (48 на сто) от участниците в допитването очакват от ЕП борбата с бедността и социалните неравенства да бъде на водещо място в дневния ред, като за България такъв отговор дават 61 на сто от гражданите. Това е основна цел за почти всички държави от ЕС, с изключение на Финландия, Чехия, Дания и Швеция, където борбата срещу тероризма и престъпността е на първо място. Българите поставят тази цел на трето място с дял от 36 на сто (средно за ЕС този показател е 35 на сто, също на трето място), след нуждата от предоставяне на достъпна храна за гражданите и справедлив стандарт за живот на земеделските стопани (37 на сто). Общо за ЕС следват по важност мерките за осигуряване на качествено образование за всички (33 на сто), както и за опазване на околна среда (32 на сто). Данните за България сочат, че за 31 на сто достъпът до качествено образование е най-важен, а за 24 на сто - опазването на околната среда. Общо 35 на сто от българските участници определят за важни мерките за пълна заетост в държавите от ЕС. Защитата на правата на човека по света (51 на сто за ЕС и 48 на сто за България) и равенството между мъжете и жените (42 на сто за ЕС и 24 на сто в България) остават от първостепенно значение. Съпричастността между държавите е посочена на трето място в ЕС с 41 над сто, докато делът на българските отговори за тази цел е 54 на сто. За българските участници свободата на словото е на трето място по важност с 36 на сто (38 на сто в ЕС). Пандемията и други общи предизвикателства, като промените в природата, са сред причините 63 на сто от участниците в допитването от ЕС (55 на сто в България) да очакват ЕП да играе по-важна роля. Едва 27 на сто в ЕС (35 на сто от българите) подкрепят настоящия облик на ЕС, а 44 на сто (34 на сто за България) "по-скоро подкрепят ЕС", но биха желали промени. На европейско равнище 22 на сто от участниците "са по-скоро скептични към ЕС, но може да променят мнението си, ако бъде осъществена радикална промяна". В България 20 на сто са дали такъв отговор.
