„
Пуста да остане таз Америка...“ е песен, която има своя богата предистория. Данчо Данчев е по-малкият брат на Христо, който е убит в Балканската война през 1913 г. За неговата смърт съселянинът му гъдулар Илчо Пенчев Дъковски, баща на известната народна певица Мара Балканска, създава песента „Снощи минах, мамо, покрай Султан тепе“. След това международният отзвук от трагедията с „Титаник“ и смъртта на двамата му съселяни го подтикват да създаде и песента „Пуста да остане таз Америка.“ Той си я нагласява по мелодията на гъдулката и започва да я пее из Троянско по панаири и сборове. По-късно песента тръгва из цяла България. Това е информация от „24 часа“, която ни припомня как една песен се превръща в популярна, когато касае съдбите на много хора от едно място. Всъщност, като се замисли човек, песните за гурбета са нещо лесно обяснимо за нашия народ, една голяма част от който е пропътувала света по едни или други причини – едни за забавления, други, които са и повече - за да изкарат пари за по-добър живот в „стария край“, както наричат Родината си. Истината е, че почти няма българско семейство, в което да няма родова история, свързана с война или с емиграция. Така е устроен Балканският полуостров,
такъв е манталитетът на хората
по тези места – те сякаш са родени, за да страдат, но пък и когато има повод, знаят как да се веселят! „Пуста да остане таз Америка...“ не е опит за неглижиране на САЩ, защото времената, в които е създадена, все още не са толкова диви и утопични, за да се стигне, както по-късно, до пълно отричане на Америка и всичко западно. Комунистическият владетел на България - Тодор Живков - дори си позволява да заяви в едно свое частно изказване, че заминаването за Америка преди 1944 г., в по-ранните години, не било престъпление…! А дали и защо е престъпление след тази година…!? Но това е една друга и доста дълга тема... Става дума за това, че създаването на песен за Америка и гурбетлъка на българите по света се превръща в нещо като национален фолклор, като исторически обусловено сътворяване на шлагер. Песента
изплаква мъката
песента обаче я разказва. Нека не забравяме, че именно по данни от фолклорни песни са били направени едни от най-големите историко-археологически открития у нас! Така е и с тази песен - „Пуста да остане таз Америка...“ не заклеймява, тя по-скоро разказва, с цел да съхрани исторически момент от спецификата на една епоха.
„Пуста да остане таз Америка, Америка - Северна и Южна, Америка - печалба голяма, дето измами тез млади момчета, млади момчета - отбор юнаци, та ги прекара през девет държави, през девет държави, та в десета. А в десета параход ги чака. Па се качили млади момчета, млади момчета, сто хиляди души. Вървели три дни и три нощи, вървели, вървели, досред океана. Че се задали големи балкани. Не е било големи балкани, най е било дебели ледове. Ей че ми викат млади момчета: „Свирете, музики, за спомен и слава, че всички тук ще загинем - млади и зелени, бели и червени.“ Че е потънал големият параход, големият параход със сто хиляди души, та са всички в тоз параход издавили. И тоз Минко Ангелов от махала Дулявска, и тоз Ристо Данчов от махала Тотювска. Ристю си млада вдовица остави, млада вдовица с две дечица. Плаче и нарежда млада вдовица: „Пуста да остане таз Америка, дето ма остави млада вдовица, млада вдовица с невръстни дечица.“ Виждаме как песента се превръща в историческо доказателство, в епос, който
предава послание
Една друга песен с подобни мотиви, но в различен епос се пее пък в Македонския край. Нейният текст е: „На гурбет ке ида, на гурбет ке ида. Пари да печела. Хе-е-е-й, Хе-е-е-й. Първата иляда, първата иляда. Конче ке си купа. Хе-е-е-й, Хе-е-е-й. Втора иляда, с втора иляда, кухня ке направа. Хе-е-е-й, Хе-е-е-й. Третата иляда, с третата иляда, тебе ке те взема. Хе-е-е-й, Хе-е-е-й.“. Тук отново виждаме сходен епосен мотив с известни различия - разказването на един исторически момент. Ако обобщим, първата песен е подробен исторически епос за едно трагично събитие в океана, а втората песен описва финансовия план на един емигрант. И двете обаче са разкази, шлагери от една епоха, описващи сходни и различни елементи от преживяванията и съдбата. Това е била съдбата на нашенците в Америка, а и не само там, целта им е да съберат пари, за да се завърнат в „стария край“ и да си купят добитък, да постоят къща и да се оженят, както се пее във втората песен. Това е била целта на всеки, за да вземе това важно решение в живота си, да тръгне на такъв дълъг и опасен път през целия континент и през океана! Поради тази причина има и много други песни, които възпяват не омразата или обичта, а преди всичко преживяното от дадено историческо време. Хората не се опитват да „пустосват“ в отчаяние, а с това припомнят, за да не се забрави. Това е целта на този епосен фолклор – да пази историята такава, каквато е в действителност!
