сн. Архив на BG VOICE
Искам в Англия, но може в Германия или Испания, в краен случай става и Франция. Това са думи на известен наш футболист към агента му. Хубаво е да имаш самочувствие, както и да искаш най-доброто за себе си. Още по-добре обаче е, ако желанието е подплатено с нещо повече от модна прическа, дрешки, лъскава кола, татуировки, както и задължителната кукличка в леглото. Да можеш да я спираш, както се казва, и то доста над ниво българската „А" група. Защото нищо не се дава даром. Най-вече мечтан трансфер.
Едно цяло поколение обаче е застрашено да изчезне в нищото, въпреки че съдбата му се усмихна и получи шанс, какъвто не са имали футболисти, които и досега си остават икони за феновете. Влизането на страната в ЕС бе именно този златен шанс, но в момента той е толкова недостижим, колкото е и световната титла за националния отбор. И вместо да разширим географията на трансферите, най-вече на Запад, то там родните футболисти се броят на пръсти. Традиционни пазари като Португалия, Германия, Франция, че и Испания вече са химера. През последната година и половина ще е чудо, ако някой успее да се добере дори до трето ниво на футбола в тези страни. Така в големите първенства ни останаха едни Чочев и Тонев. Секна и руската инвазия. Там дори и най-скромните отбори вече се мусят на родни футболисти. Притрябвали са им. Много искат, а с редки изключения дават малко. Дори и титла като Футболист №1 на България вече не значи нищо. Пример за това са Николай Михайлов и Иван Иванов. Ако за последния има някакво извинение в лицето на тежкия бич травмите, то за Ники няма. Вратарят изпусна питомното, за да гони дивото. Лошото е, че май дори не осъзнава какво направи. Да, в Нидерландия постигна всичко, но когато не те искат някъде - не си длъжен да ходиш насила там. Трансферът във "Верона" бе автогол, повече от този срещу „Вердер". Последва нов с „Мерсин", където тотално се обезличи. Сега Ники стои и чака да падне нещо. Възможностите стават все по-малко, както и парите, които ти предлагат. Кой клуб би дал по 20,000 евро на играч, който през последните 2 години има-няма 15 мача. Това разбра и Благой Георгиев, който също превърна футбола в последна грижа, досега обаче името му работеше за него. Но няма нищо вечно. Е има будали, ама само в България. Затова и футболът й е на това дередже. „А" група се обезличава с всеки изминал ден, защото няма класни родни футболисти. Всеки втори юноша лесно получава статута на звезда, както и възможността да пробие. Малцина обаче реално стават, а след един сезон вече са с марката „Завинаги наш".
Но си харесваме, защото по-добре да има нещо, отколкото нищо. Те се лъжат, че са голяма работа, а феновете, че имаме таланти. Елитните групи при юношите също не успяха да се превърнат в инкубатор за добри футболисти. По-стойностните момчета набързо се озовават в чужбина, за да изчезнат там. Защото не са готови да се справят с конкуренцията - физически, тактически, че и езиково. Така след година или две се прибират с торбичката на рамо, а след като веднъж са ти били черен печат - връщане няма. Националният отбор също вече не е трамплин за нищо. Пример за това е Владимир Гаджев. Халфът на „Левски" навъртя доста мачове там, но вратите за него за затворени както на Запад, така и във всички останали посоки. Първо Гаджев се цупеше на повечето оферти, а сега го предлагат под път и над път, а никой не го иска. За трансфер е важно и да избереш момента, както и да си знаеш цената. У нас обаче футболистите витаят в облаците заради едно пусто съревнование. "След като той може, то аз да не съм по-долу", отсичат мнозина, като гледат колегите си, които все пак са захлебили нещо. И смятат, че виновни са им мениджърите, които или не ги предлагат добре, или нямат достатъчно връзки. Поколението Х винаги има оправдание. Така сменят агентите си като носни кърпи, стига някой да им обещае нещо, което всъщност е невъзможно. Затова и мениджърите в България станаха колкото играчите.
Пълното падение в това отношение претърпя Атанас Курдов. Смятан някога за наследник на Бербатов в „Байер", той стигна дотам - да бъде изритан след една обиколка на стадиона в незнаен италиански тим. Треньорът там търсел играч за даден пост, но хитър агент решил да припечели нещо и хвърлил въдицата на Курдов. Нападателят обаче сам се докара дотам. И никой не му е виновен, след като бе изритан като мръсно коте от „Левски", защото вдигна скандал, че не е титуляр, нищо че не можа да вкара гол дори и от дузпа, което можеше да доведе до истинско фиаско за купата, и то рано-рано. И дори Венци Стефанов, който може би е най-опитен в съживяването на кариери, вече не го иска в „Славия".
Румъния също се превърна в мъка, макар че през лятото изглеждаше като истинско Елдорадо. Един по един родните ни асове започнаха да се прибират оттам, след като се оказа, че при комшиите се рита и тича повече. А други пък просто се насадиха на пачи яйца ей-така - трансфер да има. И за провалите не трябва да виним само чужденците. Може у нас да не играят Пеле и Марадона, да има и откровени туристи, но в последно време само те успяват да си уредят нещо като хората. Дембеле, Жоазиньо, Кайсара, Буш, Асприля, че дори и „дърводелец" като Жоао Силва.
Утре "А" група ще стане Висша лига, но какво от това? Едва ли някой ще тръгне да се избива да купува хора, които са отритнати от „грандове" като „Атромитос". Няма как, след като футболът им е един час забавление на ден покрай тренировката и 90 минути мъка в събота или неделя.
И ако някой от тези момчета все още има илюзии, то нека са сети за Чавдар Янков. Да, имаше такъв човек. Рита в Германия, че и в Русия, а днес е пенсионер.
