сн. VOA
Понякога учени от цял свят си губят времето в изследване на чисти глупости, които нямат никаква стойност. Затова пък веднъж в годината техните "открития" се поощряват на забавна церемония в Харвард, където се раздават годишните анти-Нобелови награди (IgNobel). По традиция тези отличия се връчват от истински Нобелови лауреати броени дни преди началото на седмицата на истинските Нобелови награди, която е първата от октомври. Тази година център на внимание стана проучване на холандката Анит Иърланд. Тя получи наградата за психология, след като открила, че хората възприемат света различно в зависимост от това на коя страна гледат. Психолозите смятат, че за хората нещата вляво са по-малки, а вдясно - по-големи - например така броим - започваме от по-малките числа, които са вляво, а надясно в редицата те нарастват. Сега холандската специалистка е доказала, че ако хората гледат Айфеловата кула с наклонена наляво глава, тя им изглежда по-малка.
Крейг Бенет от Университета на Калифорния и негови колеги пък бяха отличени в категорията „Неврология" за изследването на мъртва сьомга чрез ядрено-магнитен резонанс. Въпреки че рибата не била жива, учените успели да засекат мозъчна активност у нея. В миналото Бенет е правил подобни изследвания с тиква и кокошка... Реймънд Голдщайн от Кеймбридж получи наградата за физика, след като е проучил как се поклаща косата, носена на "конска опашка". За да направи това, той е започнал с изследването на свойствата на всеки отделен косъм - като например това колко е къдрав и твърд, за да може в крайна сметка да изработи математически модел, който описва
как се поклаща цялата опашка
Сред тазгодишните лауреати са проф. Руслан Кречетников от Калифорнийския университет в Санта Барбара и аспирантът Ханс Майер, изследвали причините, поради които при ходене кафето може да се разплиска. Както много от проучванията, печелили наградата предишни години, и това започнало с наблюдението на банални неща от всекидневието. Кречетников и Майер били на конференция и по време на кафе паузата им направило впечатление как хората се опитват да не се залеят с кафе, носейки си чашката, докато вървят. Динамиката на течностите е важна например в ракетостроителството, защото разплискването на горивото може да дебалансира ракетата, но никой преди нас не е изучавал как се разплисква кафето, обяснява Кречетников. „Ние просто искахме да задоволим любопитството си. Лично за мен това отговаря на вижданията ми за наука - в нея трябва да има и нещо забавно", коментира ученият.
Японски изобретатели, създали устройството SpeechJammer, позволяващо дистанционно „да се затвори устата" на приказливците, спечелиха наградата за акустика. Микрофон възприема звуковите вълни, които издават нарушителите на тишината, а високоговорител ги възпроизвежда със забавяне от части от секундата. Изобретателите твърдят, че това напълно дезориентира мозъка и
човек веднага млъква
„Да спечеля „ИгНобел" винаги е било мечта за един луд учен като мен", призна Казутака Курихара, един от отличените японски специалисти.
Руският инженер Игор Петров, разработил метод за превръщане на взривни вещества в диаманти, бе награден с антиотличието в категорията „Борба за мир". „Дами, ако ви трябват диаманти, ще се срещнем след церемонията. Но не забравяйте да си носите експлозивите", пошегува се Петров, работещ в компанията SKN, разположена в научното градче Снежинск.
Наградата за литература получи Американската статистическа служба за доклад относно докладите за писането на доклади. Наградата за химия получи Йохан Петерсон, който е открил защо в някои части на Швеция косите на хората са станали... зелени. Самият учен се появи на церемонията с боядисана в зелено брада. Наградата за анатомия получиха Франс де Ваал и Дженифър Покорни, които открили, че
шимпанзетата могат да се познаят едни други
не по лицето си, а по... задните си части. Наградата за медицина отиде при Емануел Бен-Сусан, който обяснява как докторите, които извършват колоноскопия, да предпазят пациентите си от избухване... Буквално.
Обикновено анти-Нобеловите награди се връчват във всички Нобелови категории - физика, химия, медицина, литература, икономика, борба за мир. Получават ги обаче и учени, които работят в области като биологията, мениджмънта. Освен това за особено оригинални и достойни за антинагради изследвания често се създават специални тематични категории.
Анти-Нобеловите награди са учредени през 1991 г. от Марк Ейбрахамс, основател и редактор на списанието „Годишник на невероятните изследвания" и няколко университетски организации от Харвард и Радклиф. Целта на тези награди е да бъде почетено необичайното творчество и богатото човешко въображение, както и да се стимулира интересът на хората към науката, медицината и технологиите, споделя Ейбрахамс. Всички изследвания са реални и са публикувани в престижни научни и медицински издания.
Пролетина Николова [email protected]
