Свръхпечалбите на енергийните компании ще се облагат с 33%, реши на второ четене бюджетната комисия в парламента. Мярката е временна и се въвежда според европейска директива. Тя е насочена към подпомагане на най-уязвимите групи, засегнати от високите цени на горивата. За да бъде окончателно одобрена, тя трябва да бъде гласувана и в пленарната зала. Тепърва ще стане ясно как точно събраните средства от облагането ще бъдат насочени към целевите групи.
Междувременно депутатите обсъждат на първо четене т.нар. удължителен закон, с който се запазват основните финансови параметри от тази година и за 2023 г. до сформирането на редовен кабинет и приемането на нов бюджет. Въпреки недоволството на синдикатите, в текстовете е записано, че се запазва размерът на минималната работна заплата от 710 лева догодина. Максималният осигурителен праг остава 3 400 лева, а пенсиите ще бъдат осъвременени по швейцарското правило от 1 юли с 12 на сто, ако няма нов приет закон. В първото изказване по същество по темата Венко Сабрутев от "Продължаваме промяната" обвини служебния кабинет, че замразява доходите на хората:
"Служебният кабинет на президента Радев отказва да изпълни конституционните си задължения да изготви и внесе в Народното събрание нов държавен бюджет за 2023 г. Бюджет, който да отговаря на новата макроикономическа и геополитическа обстановка".
В българския парламент присъстват премиерът Гълъб Донев, вицепремиерът Лазар Лазаров и министърът на финансите Росица Велкова.
Извънредното заседание на Народното събрание започна с 30-минутно закъснение – почивка, през която се даде възможност на премиера Донев и на двамата министри да дойдат в парламента.
