Въпреки заявленията, че България е най-бедната страна в Европа, и че демографската криза смалява населението ни, задълбочен анализ на статистиките на Националния статистически институт сочи, че консумацията на хранителни продукти от всякакъв вид в последните десет години стабилно, но бавно нараства.
Например, през 2012 г. килограм бял хляб се е търгувал на цена от 1.30 лв., като за същата година българинът е консумирал средно по 143 кг годишно. През 2021 г. цената на белия хляб достига 1.8 лв., а консумацията му спада до близо 95 кг на човек годишно. За сметка на това, при свинското месо, което през 2021 г. е струвало 7.6 лв. за кило, а за година човек е поглъщал по 16.6 кг., през 2021 г., годишната му консумация скача с 10 кг. до 26.6, въпреки че цената му остава почти същата – 8 лв. за кило.
Консумацията на кокоши яйца също отбелязва ръст – през 2012 г. на човек годишно са се падали по 226 яйца на цена от 0.30 лв., но през 2021 г. цената им хем пада с почти 10 стотинки до 0.21, хем консумацията им се увеличава – по около 286 бройки на човек годишно.
Ръст на потреблението има и при агнешкото и ярешкото месо – там от 1.3 кг. годишно на човек, купено на цена от 11.7 лв. за кило през 2012 г., консумацията скача на 2.7 килограма на човек срещу цена от 13.4 лв. за кило.
За изминалите 10-12 години се е увеличила и консумацията на кашкавал – ако през 2012 г. той е струвал 10.8 лв. за кило и българите са консумирали по 8.1 кг годишно, то през 2021 г. – въпреки че цената му нараства до 13.2 лв., консумацията му се покачва с близо 2 кг на човек.
Расте и потреблението на домати – от 1.60 килото през 2012 г. и консумация от близо 37.5 кг на човек, то през 2021 г. българинът е изяждал средно по около 42 кг годишно на цена от 2.5 лв. за килограм. При краставиците също има нарастване на потреблението – от 20.1 кг на човек през 2012 г. до 24.7 кг през 2021, а разликата в цената е минимална – от 1.6 за килограм преди, са поскъпнали с 0.80 лв. за десет години.
Намалява, обаче, консумацията на прясно мляко. През 2012 г. средногодишно се падат по около 44.5 л. прясно мляко на човек на цена от 1.4 лв. за литър, а 9 години по-късно – 41.9 л. срещу цена от 1-8 за литър. Бялото сирене също отбелязва спад в консумацията – през 2012 г. сме изяждали средно по 27.4 кг годишно на цена от 5.5 лв., а през 2021 г. – 23.9 кг на цена от 8.8 лв. за килограм, сочат още данните на НСИ.
Все повече българи консумират и мед – през 2013 г. средно килограм и половина е била годишната консумация на пчелния мед на човек, като цената му е била 8.30 за кило, докато през миналата година въпреки повишената му цена от 11.70/кг., консумацията му нараства с един килограм.
Все повече литри ракия се консумират у нас – за 10 г. – от 2013 до 2022 г. потреблението им скача с цял литър на човек годишно – от 1.4 л. на 2.4 л., а цената – от 9.22 лв. на 11.71 лв./л. Расте и потреблението на бира – от близо 45 л. годишно на човек на цена от 1.34 за литър през 2013 г., тя скача на 50.2 л/годишно на цена от 1.52 за литър.
Ръст се отбелязва и при консумацията на кафе – с почти цял килограм за изминалите 9 години – от 3.8 кг. на цена от 14.36 годишно, на 4.7 на цена от 20.33 лв. за килограм.
Драстичен ръст има и при бройката изпушени цигари на човек – от 1415 преди 10 г. до 1835, а цената им също се променя – от 0.22 за брой, до 0.26 ст./бр.
В последните 10 г. намалява консумацията на компоти, конфитюри и туршии, сочат още данните на Националната статистика.