Не мога да кажа, че познавах доктор Вили Симов-Динков добре. Или отдавна. Но в малкото си срещи с нея усещах позитивната й енергия и добротата, за която всички, които я познават по-добре, говорят. Една стилна и премерена в думите и действията си жена, която заразяваше околните с нейния позитивизъм и усмивка. Говореше меко и нямаше как да не усетиш топлината в гласа й. Тя беше жена от друго тесто. Каквито все по-рядко се появяват. За съжаление и тя не успя да пребори болестта,  която имам чувството, че всички ще ни покоси. Помня, когато съпругът й Динко ми каза: „Лоша работа ни се случи. Вили я сполетя същото като майка ти."  Малко преди това аз загубих моята майка от рак. Динко и Вили бяха научили и се обадиха да изразят съболезнованията си. Тогава осъзнах колко много е отслабнала Вили, станала е още по-крехка, но все така усмихната. Беше на събиране в църквата „Св. Иван Рилски",  на което различни експерти помагаха на имигрантите в сложния американски лабиринт на бюрокрацията. Тя винаги беше деен участник в такива събития. До последно.

Когато чух за идеята за книгата „Чикаго - българският град", бях скептичен. Когато излезе - още повече. Но усетих желанието на Вили и Динко да оставят за поколенията историята на тези 20-ина години нова българска имиграция в Чикаго. С разкази от първо лице. Защото те бяха свързани с тази история. Вили изглеждаше като човек с мисия. Мисля си, че я изпълни успешно.

Твърде ранната й смърт е повод да се огледаме и да поспрем за минута. От забързаното си всекидневие, от забитите в смартфоните погледи и преследването на „американската мечта". В спомените си за живота си в Америка Вили пише: „Моят стремеж е бил винаги да вдъхна вяра и сили у човека, да го зарадвам с добра дума и да му дам увереност, че ще се справи със своите проблеми... Истината е, че израстването и прогресът в една общност идва от онези, които търсят доброто и хубавото в човешкия живот." Доктор Вили Симов-Динков наистина допринесе много за израстването и прогреса в нашата общност. И така си гарантира вечен живот в историята й.

Поклон пред паметта й!

 

Ясен