Историята е доказала, че диктатурите винаги са разполагали с повече лостове за влияние от демократичните държави. Геополитиката днес го потвърждава. Турция, където военният преврат се провали, но пък това не доведе до демокрация, а до все по-силна ислямистка диктатура, започна да рекетира и притиска . От съседите си, през цяла Европа, та чак до САЩ. Ако изглежда странно как някога лидери на големите демокрации са ходили на крака при Сталин, за да договарят разни политически и военни сделки, то вижте Турция. Наместо да е вдигне заплашително палец, дори Америка бе принудена да прати своя вицепрезидент Джо Байдън на крака при ислямиста Ердоган, за да го успокоява. На този фон визитата на Борисов в Истанбул дори изглежда оправдана и логична.
Ердоган отдавна е изпаднал в параноя. Страх от нов военен преврат, страх от атентат, страх от предатели - вътрешни, външни, всякакви. Изобщо страх. А най-страшното за една държава е да бъде управлявана от уплашен лидер. Още по-страшно става, когато този параноик разполага с достатъчно силни лостове за натиск. В Турция има безчет бежанци и обикновени мигранти. Само с едно щракване на пръсти Ердоган би могъл да ги пусне през границата, за да наводнят Европа. В Истанбул е най-голямата US база „Инджирлик". Ердоган вече демонстрира как може да блокира американските военни, като блокира базата за няколко дни.
Ердоган, разбира се, има още много да направи, за да заприлича на Сталин. Но и светът днес е малко по-различен от онзи по времето на грузинския чичко с лулата. Историята обаче има навика да се повтаря. Не по същия начин, а като гротеска. Има ли нещо по-гротесково от нова български премиер да присъства на откриването на мост, именуван на един от сатрапите в българската история - този, който пръв въвежда потурчването по родните земи!?
