Всеки път когато се връщам от голямо природно бедствие в тази страна, си мисля не просто за силата на тези хора, които ще построят всичко наново, и то в райони, където е много вероятно отново да удари ураган или торнадо. Мисля си за тези хора, които показват най-човечната страна в едни от най-трудните и опасни моменти за своите съседи, приятели, познати и непознати. За тези спасители, рискуващи живота си, за да спасят домашните любимци на някого или пък да ходят кола по кола, за да проверят дали вътре няма някой заклещен или, не дай Боже, удавен. "Човечността е много важно качество в момента и виждам много хора, които си помагат - това е страхотно, казва Любица Савова. - Всеки помага на съседите си, непознати хора си помагат един на друг и това е много важно." Любица живее в Уилмингтън, Северна Каролина - точно там се стовари и окото на Флорънс. Тя реши да не се евакуира. Последното за урагана може да намерите на страници 8-9.

Тази мощна буря на доброта и помощ ме шокира всеки път при такива трагедии. Накъдето и да се обърнеш, виждаш истории за помощ и самоотверженост. Пак в Уилмингтън се запознах с Чарлз Пауъл. Неговият квартал се наводнява и от по-силен дъжд, а Флорънс изля огромно количество вода. Въпреки прогнозите общината отказва на хората в квартала да остави помпа, въпреки че те поемат ангажимента да я поддържат по време на бурята. "Ние знаехме, че този път нещата ще излязат извън контрол, затова решихме да си помогнем сами и да спасим нашия квартал", казва ми Чарлз. Тогава той взема нещата в свои ръце и вади 1000 долара от собствения си джоб, за да наеме сам помпа. "Засега работи. Но е много тежко, много е трудно. Идва още дъжд, ако не направим нещо, ще загубим всичко", казва той, докато налива поредната туба бензин в огромната помпа. Благодарение на неговите усилия кварталът не е наводнен, съседите са благодарни, а някои от тях също дават пари, за да върнат част от това, което Чарлз е дал. "Той си е такъв, не ме учудва", казва един от съседите.

Истории като тази може да видите почти на всяка улица и във всеки град, над който Флорънс мина с безпощадната си бавна мощ. И не само сега. Клише е, че "държавата - това сме ние". Но е истина. Институциите действат така, както самите ние. Когато те се провалят, американците не чакат друг да им помогне, а вземат нещата в свои ръце. Не чакат да стане белята, за да се оплачат после по телевизията. А когато дойде време за избори, сменят тези, които не са си свършили работа. Защото осъзнават, че демокрацията е процес, в който, за да работи, всеки един трябва да участва. Същото като изграждането на силно и единно общество. Мисля си, че точно тези качества и най-вече действия са добър урок за всеки, особено за българите, които все се лутаме между личната отговорност и общите задължения, поемането и прехвърлянето на вина и действията, преди да е станало твърде късно.

Отбелязвам си този пореден урок от поредното бедствие в репортерския ми бележник в графата Флорънс, Северна Каролина.