24 май определено е най-любимият ми български празник. Този прословут наш комплекс, че "и ний сме дали нещо на света", е потушен може би само на този ден. Кирилицата, на която и в момента пишат над 252 милиона души по света. Но това е празник не само на славното минало, но и на бъдещето, изпълнено с надежда - да видиш хилядите малчугани, излезли от училищните дворове на празнични шествия - от София до Чикаго и обратно. По-големите им съученици, които за последно напускат класните стаи. И техните учители - съвременните будители, които пазят не само българското писмо и четмо, дух и култура, но и посаждат семената на бъдещия успех на нацията. А ние често пренебрегваме техните усилия в неимоверно трудната им задача. И, повярвайте, това ми се струва най-тежката и отговорна професия на света. Само за два часа бях гост-преподавател в Малко българско училище в Чикаго преди няколко седмици. И оттогава имам още по-голям респект към тази професия, за която, изглежда, не съм готов. 24 май е този ден, изпълнен с младост и желание за прогрес, в който говорим за книгите и в който може би някое дете посяга с нов интерес към тях. Празникът, на който всички изглеждаме обединени като нация. Денят, в който хейтърските коментари в социалните мрежи отстъпват пред хубавите пожелания и думите с надежда за по-светли бъднини. Но и дата, на която си даваме сметка, че в образованието нещата куцат. И че ако искаме по-силна и здрава нация, фокусът трябва да е именно върху образованието. Според стряскащата статистика от април близо 20% от петокласниците, ако могат да четат, не разбират текста. И тук не става дума за училища в крайните квартали или в ромските гета. Проблемът е на нацията. На отношението към училището и на образованието като ценност. Защото повечето от тези неграмотни деца, изглежда, не ги е срам от този факт. За тях това не е важно. А всичко започва от семейството - от отношението към училището, трупането на знания и към учителите. Празникът е ден, в който трябва да помислим за тези неща и всеки да направи по една малка стъпка в правилната посока, защото няма друг начин да продължим да вървим като един възроден народ, както се пее в празничния химн.

В този брой сме подготвили повече от обичайното за нас страници с истории на българчетата в Америка, които отпразнуваха 24 май. Темата продължава с още снимки и видеа на нашия сайт www.BG-VOICE.com. Мисля си, че е вдъхновяващо!