Дойдох си в България. Честно казано, да се позабавлявам - явно празниците не ми бяха достатъчни. Но да се забавляваш тук е възможно само ако си кон с капаци. И не забелязваш. А случаят във Враца не може да остане незабелязан. Едно 18-годишно момче е пребито до смърт, защото си позволило да натисне клаксона на двама пешеходци, които не ползвали тротоара, а уличното платно. Само три дни по-рано 16-годишен младеж беше арестуван в Бургас по подозрения, че е  пребил мъж в автобус, който направил забележка на приятелката му, че е качила калните си крака върху чистите седалки. Пред тв камерите жертвата разказа, че никой не му се притекъл на помощ.

Кога успяхме да станем толкова безчувствени и несъпричастни? Как е възможно тази варварщина да се случва в малки и големи градове на България и защо реакцията на обществото я няма? Да, проявява се като коментари в социалните мрежи, под статии в сайтовете, но не и на действия. На думи и анонимно в интернет оставаме силни.

Не че търся оправдание, но тази безучастност ми се струва породена от факта, че в България няма правосъдна система. Тя е изцяло подчинена на интересите на #КОЙ и върхушката на жълтите павета - обслужва я, участва в преразпределението на силите и като бухалка за наказания. Но тотално е забравила нуждите на обикновения гражданин - да го защити от такива хулигани, да им покаже, че за всяко провинение има наказание. И това наказание да накара другите да помислят, преди да действат. Но тази система не работи. Братът на убития във Враца младеж казва, че там насилието е всекидневие. "Когато бяха убийствата на предишните две момчета, с брат ми гледахме репортажите по телевизията. Но никога не съм предполагал, че това ще дойде и при нас. Повярвайте ми, в България няма правосъдие и всичко се оправя с пари", добави Ивайло.

И това, изглежда, се пада от глухата страна на т.нар. общество. Защото няма реакция вече години наред. Тук-там някой рехав протест (спомнете си малобройните шествия срещу имитацията на реформа в съдебната система преди няколко месеца).
Явно в България не е останала т.нар. критична маса - хора със собствено мнение, с ясна гражданска позиция и готови да се изправят срещу проблемите. И още едно доказателство за това е, че само месец преди крайния срок екипът на Слави Трифонов и доброволците му успели да съберат едва 260 000 подписа от нужните половин милион за референдума. А едно от исканията в този референдум е полицейските началници и съдии да се избират директно от хората. Както е всъщност в Америка. Но явно няма кой да го направи. И  затова да не се чудим, че #КОЙ остава безнаказан.

 

Приятен уикенд,