Ситовският надпис, който от години е загадка за учените, вече е разчетен, съобщи кметът на село Ситово Димитър Насков. С новината във фейсбук се похвалиха Ренета Джунова и Мила Салахи. Двете дами посвещават последните 6 години в проучване на световните писмени знаци. Макар да не са учени, те имат изключително задълбочени познания в няколко ключови области, владеят редки езици и имат достъп до древни артефакти. Посвещават живота си на разгадаване тайната на древното тракийско писмо. „Богът видя къде великия Елис, Елис, който пося вашето дърво, Елис жреца ваш на слънцето, де живее във великия стар дом и пи от извора на просветените и направи дома на извора, домът, който имаха ситите", гласи преводът, публикуван във фейсбук. Те обаче оставят без коментар разчетеното. Рени Джунова и Мила Салахи откриват свой метод за разчитане на руническата писменост, като през редки, но запазени до днес диалекти от праезика я превеждат на нашия говорим език.

Ситовският надпис се намира на 50 метра над пътя за Ситово, Пловдивска област, след разклона за с. Лилково. Надписът е известен на местните жители, но е открит за научните среди през 1928 г. Местни дървосекачи споменават за него на д-р Александър Пеев, тогавашен председател на Пловдивското археологическо дружество, който първи изследва находката. Д-р Пеев не успява да предостави по-конкретни сведения за надписа, нито да го разчете. Той е издълбан върху загладена част от скала с форма на хоризонтално разположена лента с дължина приблизително 3.4 метра и ширина 23-30 см. Скалният масив, на който е издълбан надписът, се крепи на пет камъка. Върху един от тях е разпознат образ на Богинята майка от епохата на неолита, а друг един от камъните е оприличен на пясъчен часовник. Надписът е издълбан на място в скалата, където няма ерозия, затова се е запазил до наши дни.

През 1939 г. Александър Пеев показва надписа на унгарския археолог Геза Фехер, но едва през 1950 г. Златка Ракова-Морфова сваля отпечатък от надписа. През 1967 г. надписът е изследван от експедиция на Великотърновския университет, а по-късно от академик Иван Гошев, езиковеда проф. Иван Гълъбов и др., но така и не бе разчетен досега, тъй като използва неизвестна писменост. Изложени са поне няколко основни хипотези за авторството на надписа - тракийска, келтска, готска, сармато-аланска и славянска. Според тракийските хипотези надписът използва или собствени рунически знаци на траките, или азбуката на бесите, създадена от епископ Никита Ремесиански. Готската хипотеза, подобно на повечето други предположения, свързва надписа с руните, а не с готската азбука, създадена в тези земи от епископ Вулфила. Проф. Титов пък предлага разчитане на надписа като славянски текст, но това разчитане не е възприето от други учени. Съществува дори хипотеза, според която надписът е естествен природен феномен.