През 1999 г. „Арсенал“ плати 2 милиона паунда за 15-годишно дясно крило, а само година по-късно футболистът записа мач за първия отбор, ставайки най-младият дебютант в историята на клуба. Всички на Острова се прехласваха по него и му предричаха бляскава кариера, но Джърмейн Пенант не успя да се наложи в тима на Арсен Венгер. Започна да прескача от клуб на клуб и след над 15 във визитката си се оттегли през 2017-а след няколко мача за аматьорския „Билърики Таун“. В тийнейджърските му години гръмките прогнози за изключителна кариера на Пенант изглеждаха съвсем правдоподобни, но никой не слагаше в общата картина факта, че влечението му към алкохола, жените и вечните партита бе много по-силно от това към футбола. Подобна комбинация е сринала не един и двама световни таланти. Не му прости и на него. Джърмейн Пенант вече е на 36 г., далеч от футбола и светлините на прожекторите, но с безброй поучителни истории, които може да предаде на младите. През лятото на миналата година бившата надежда на „Арсенал“ издаде автобиографията си със заглавие Mental: Bad Behavior, Ugly Truths and the Beautiful Game, а описаните в нея случки са

с дъх на силни питиета

купони със знойни красавици и много наркотици. Сблъскал се с дрогата още като дете, тъй като баща му бил дилър и сам употребявал от стоката си. На 12 г. му дал да пробва трева, а година по-късно вече го водел със себе си да продават по нощни заведения. Неминуемото се случило, когато бил на 14 г. и видял как униформените щракват белезниците на ръцете на татко му. Казва, че това е един от най-тежките му спомени и няма причина да не му вярваме. Но най-лудите истории са свързани с годините му във Висшата лига в началото на хилядолетието. "Напиваш се безпаметно и общуваш с различни жени. Те не искат да си плащат в бара, а искат да са в компанията на футболист, който през цялата нощ ще им поръчва питиета. Накрая водиш една от тях в спалнята си, а на следващата тренировка разказваш на момчетата с всички подробности." Джърмейн имал желязно правило с подобни момичета нещата да са само за една нощ, но понякога попадал в неприятни ситуации. Веднъж му се обадила "еднодневка", която му казала, че е бременна от него и той й платил 16 хиляди евро за аборт. Не се знае дали въпросната дама е прекъснала бременността, ако изобщо е имало такава, но е сигурно, че ден-два след трансакцията се отправила на екзотична ваканция с парите от играча. Но само да правят

секс със "златотърсачките"

доскучавало на звездите и те измислили игра с тях. Нарекли я "Монопол". Същността на играта била проста: който пръв спи с някое момиче, тя става негова "собственост". А следващият желаещ да си легне с нея е длъжен да му заплати наем. Цената естествено зависела от външния вид на съответното момиче и репутацията й за уменията й в леглото. Често между играчите се стигало до следните диалози: - Джей, дължиш ми 100 паунда. - Защо? - За Луси снощи. Пенант предпочита да не разкрива самоличността на останалите "монополисти" от „Арсенал“, но се вярва, че са се включвали всички. Даже величини като Бергкамп, Пирес и Анри. Играта изкушавала и състезатели на други клубове. Като Джермейн Дефоу, тогава в „Уест Хем“. "Тази игра продължаваше с години. Имахме твърде много свободно време и пари, а жените ни обгръщаха с внимание", разказва Пенант. В „Арсенал“ най-добрият му приятел бил Ашли Коул. Освен че били набори, споделяли и обща страст към партитата и жените. На 7 май 2003 г. Пенант изиграва един от най-добрите си мачове с екипа на „Арсенал“, отбелязвайки хеттрик срещу „Саутхемптън“ при разгромното 6:1 за лондончани. В книгата си твърди, че имал

мъчителен махмурлук от луд купон

предишната вечер. Бил сигурен, че няма да попадне в стартовия състав и отишъл на парти на списание FHM с приятели. Ашли Коул настоявал да си остане вкъщи и да се наспи преди мача, но Джърмейн бил пределно мотивиран: "Там ще е фрашкано с готини момичета! Трябва да отида." Обещал да не близва алкохол, но нещо се объркало. Пиянството му било толкова безпаметно, че Пенант не помни как се е прибрал. Бившият защитник на „Чарлтън“ Джон Форчън, който също присъства на събитието, си спомня, че го е видял с момиче в 5 ч. сутринта. Венгер, разбира се, не знае за среднощните премеждия на играча си и изненадващо го включва в стартовия състав. "Сърцето ми слезе в петите, когато разбрах за това – признава Пенант. – Срещата беше късна, но това не помогна. Проклетият махмурлук не минаваше." От първата си секунда на терена той мисли само за едно нещо – някак си да се стегне и да не припадне пред очите на препълнения стадион и милионите пред телевизорите. "Имах чувството, че ще умра всеки момент, но се раздадох докрай." И това дава резултат – пас на Тиери Анри и гол. "В този момент просто си помислих: "Слава Богу!", спомня си англичанинът. Докато съотборниците му го поздравяват, той гледа към скамейката,

надявайки се, че ще бъде сменен

Но това не се случва и вкарва още два пъти във вратата на "светците". В крайна сметка остава на терена през целия мач... Но Джон Форчън е сигурен, че този хеттрик още повече е провалил приятеля му: "Ако беше сменен след половин час или ако беше играл ужасно, това щеше да е урок за него. А вместо това видя, че можеш да се напиеш преди мач и да вкараш хеттрик." По-късно кариерата му тръгна рязко надолу, за да премине през Сингапур, Индия и Билърики. Някогашният голям талант не успя да остави футболния си отпечатък никъде, но поне историите му си заслужават.