Винаги изпадам във вътрешно противоречие, когато чужди посланици коментират съвсем неделикатно и недипломатично българската вътрешна политика. Дори и да съм съгласен с тях. Някак си не им е работа. Но от друга страна, в България липсва нормален механизъм за критика. Медиите, и особено печатните и сайтовете, където би следвало да се публикуват повечето анализи, са често с неясни собственици, а от съдържанието им личат корпоративните и политическите интереси на задкулисието, което ги управлява. А и западните посланици идват от държави с далеч по-дълги традиции в работеща демокрация и погледът им често е различен от българското общество, носещо още белезите на комунистическия режим в своето ДНК. И точно в това намира корена на много от проблемите на хората и Родината ни отиващият си френски посланик Ксавие Лапер дьо Кабан. "Именно тази липса на разкаяние, наказание, но също така на изследване, на разбиране и на изучаване на реалността на комунизма впримчва България в неблагосъстоянието й.

Тази липса, която позволява на ръководителите на социалистическата партия да поставят цветя на паметника на най-отявления диктатор, който страната ви е имала от освобождението насам, любезно усмихвайки се пред посланиците на Европейския съюз, малко изненадани от този скандален жест.

Тази липса, която позволява на избягали банкери и на други, които скоро могат и те да избягат, да направят състояние на гърба на данъкоплатците, на които оставят дългове от милиарди левове и не виждат никаква нередност в това.

Тази липса, която позволява на прокурори да изпращат празни преписки за тези от политиците, които са заловени на местопрестъплението, за да са сигурни, че няма да бъдат осъдени.

Тази липса, която позволява на политически партии да избират начело на службите за сигурност млад олигарх на 33 години, чието единствено качество за упражняването на тази професия е, че е верен на бивш член на Държавна сигурност.

Липса, която позволява на лидер националист да възхвалява окупацията на Крим от Русия, тъй като историята, която му е била преподавана, както може би и на цялото му поколение, е била подменена, за да бъде внушено, че България е била освободена от съветските войски през 1944 г. и че България трябва да е васал на Съветския съюз."

Колкото и да съм раздвоен за говорещите посланици, нямам какво повече да добавя.