Каква е най-видната отличителна черта, различаваща гордите от комплексираните нации? Реакцията след някакъв проблем или трагедия. В държави със самочувствие дори драма или сериозен инцидент се възприема гордо и се коментира с достойнство. В банановите републики всяка подобна ситуация е повод за национално съжаление, за рев, за хиляди и хиляди единици гняв в социалните мрежи. Тази година шоуто в Чикаго взе жертва - един от парашутистите се сблъска във въздуха с друг участник в зрелището и загина (разказваме за това на 22 страница). Въпреки усилията на лекарските екипи те не успяха да го спасят. За Америка случка като тази е част от рисковете на професията. Много неприятна, изключително драматична за зрителите, трагедия за близките на загиналия, но в никакъв случай повод за избиване на национални комплекси. Няма обвинения срещу щатските власти, още повече пък към цялата държава, че не си е на мястото. Когато имаш зрелищно шоу, дори и най-големите професионалисти могат да сгрешат и да пожертват живота си.
Още първият коментар в банановите републики след подобна смърт би бил „Къде е държавата" или „Няма такава държава". И това далеч не е просто вопъл отдолу - от масите. Това се е превърнало в норма на поведение, задавана от най-високо място. В част от националния нрав. В нещо като отличителна черта на цяло едно общество. Впрочем именно един от известните българи, който не просто обича да повтаря всеки ден от позицията си на всенароден ментор „Няма такава държава", въпреки че самият той няма основания да се оплаква от нея, но дори възпя този израз в песен със същото заглавие, е възможно наесен да се включи в политиката. Такива очаквания вече бяха изразени в много от българските медии (ние анализираме възможностите му на 4-5 страница). Той има големи шансове, защото води шоу, което се гледа масово. Но би ли променил нещо в българския пейзаж човек, който наместо решения, гордост и достойнство повтаря всекидневно на драгия зрител банановия рефрен „Няма такава държава"?
Все пак ще е несправедливо да не се отбележи, че и в България, по подобие на гордите страни, има зона на неограничените възможности. Тя се нарича ВИС, СИК, ТИМ... Да, поне първите две групировки са покойници, но продължават да са люпилня на кадри, които се издигат по върховете на държавата. Вече излъчиха премиер, собственик на вестник, а ние разказваме как от кадър на СИК се става професор. Е, как - с кютек, разбира се. А тези, които не са имали „наслуката" да работят в СИК, ВИС, ТИМ и останалите, могат поне да прочетат за подвизите на бившите мутри на стр. 12-13. Пък и целият вестник е пълен с интересни четива все за интересни хора и някои животни.
