Ако четете от време на време тази колонка, знаете, че смятам гласуването като най-важната част на демокрацията. Единственият сигурен вариант за нашето участие в процеса. Показвал съм с цифри как, ако гласуваме повече, влиянието на партии като ДПС с твърд електорат ще имат много по-малко депутати и следователно влияние в политическия живот на страната. Давал съм примери от по-работещи демокрации от българската как масовото гласуване наистина може да промени нещо. Не съм променил мнението си по въпроса, макар че не съм сигурен, че съм привърженик на задължителното такова.
Но ако въобще искаме да имаме възможност да гласуваме на предстоящите избори за президент и за референдума, иницииран от Слави Трифонов, ще трябва да се организираме в следващите десетина дни. За да се отвори една избирателна секция, трябва да се съберат 60 заявления за един град. Преди секции се отваряха автоматично на местата, където бяха гласували над 100 души на предходни избори. Но това вече не е така. Хубавото е, че подаването на заявлението става лесно и бързо на сайта на ЦИК. Линк може да намерите на www.BG-VOICE.com.
Политическата клика в България, разбира се, прави всичко възможно да ни откаже от тези избори. Управляващата партия ГЕРБ все още няма кандидат. Левицата се разцепи ден след като се обедини и сега има две двойки. За капак Радо Шишарката, Сашка Васева и други циркаджии запълват групата. Избирателният кодекс постави нови ограничения за гласуването в чужбина, включително и таван на 35 секции в страни извън ЕС. В САЩ обикновено секциите са над 40. Електронното гласуване е до никъде. Разяснителна кампания на ЦИК липсва (трябва да похвалим посланика и консулите в САЩ за усилията, които полагат за организацията на вота тук). А дори не си представям кога ще бъдат дебатите между кандидатите, кога ще се намери време те да бъдат проучени, поставени на прицела на журналистически разследвания, въпроси за миналото, настоящето и идеите им за бъдещето... Изборите са 6 ноември, неделя - два дни преди американските. Първите дебати между Клинтън и Тръмп са идния понеделник. Разликата е видна. Но ми се струва, че американците сами са си извоювали този дълъг процес по избиране на държавен глава - с всичките му кусури, разбира се. А ние какво чакаме?
