Трудно е да останеш безучастен към стотиците хиляди бежанци, които са тръгнали към Западна Европа. Вече седмици наред телевизиите показват кадри с майки и бащи, носещи деца на ръцете си, които вървят пеша през Европа. Историите на разделени семейства, снимките на удавени деца, съвсем близо до заветния бряг, разказите им за това, от което бягат... И въпреки това имам чувството, че не можем напълно да им съчувстваме.  Доста постове в социалните мрежи призовават мигрантите да се върнат там, откъдето са тръгнали, да се покръстят, ако искат да останат в Европа (предложение дори на Божидар Димитров - виж страници 12-13) и всякакви други откровено расистки и обидни снимки, коментари и статуси.
Това, което сега се случва в Сирия, а и на други места в Близкия изток, напомня на холокоста по времето на Втората световна война - диктатори избиват собствения си народ. Но някак си изглежда, че не ни е толкова мъчно за тези хора. Може би защото са далеч. Но по-скоро защото са различни - и като религия, и като раса. И вероятно защото ги виним за последните 15 години на тероризъм, който промени начина ни на живот. Или може би защото сме си расисти. Не съм сигурен.

Но мнозина от близо милион и половин българи по света са икономически имигранти - бежанци от политическата и финансовата реалност в Родината. Да, в България няма война в буквалния смисъл на думата, но за твърде много хора бягството е бил единственият вариант да спасят от глад и мизерия себе си и своите семейства. И повечето от нас са получили добър прием в страните, където сме емигрирали - без да ни слагат в бежански лагери, без да спим по улици и паркове и без полицията да пръска със сълзотворен газ по нас.  Трябва да признаем - било ни е по-лесно да се приобщим към мечтания и от сирийците западен свят - защото сме бели, християни и все пак от някакъв край от Европа. Разбира се, че на много места сме усещали дискриминацията, враждебното отношение на местните и затръшнатите врати. Но като гледам кадрите от бежанската криза, някак си тези проблеми ми се струват нищожни.

И ми се иска да не забравяме, че съдбата на тези хора е близка до съдбата на мнозина от нас. Без да е толкова драматична.

 

Приятен уикенд,

Ясен